Мечтата

58

-Да. - хванах се отново за главата и седнах до нея. - Защо си ме оставила да го направя?

-Защо ли?

-Защото ти беше последен ден тук.

-Предпоследен. - поправих я.

-Същото. В колко каза, че тръгваш?

-В 5 сутринта.

-Ужас. Как ще стана?

-Не е нужно. Аз ще отида сама.

-Няма да те оставя сама. Ако трябва ще карам полузаспала, но ще дойда с теб до летището. Вики ще дойде ли?

-Надали. - казах ѝ. - Казах ѝ че не искам да я виждам.

-Гадно.

-Да. Съмнява ме, че ще ми проговори въобще някога.

-Ще ти проговори. След 3 месеца когато дойдеш пак.-каза ми тя и аз погледнах надолу. - Ще дойдеш нали?

-Не мисля.

-Как така?-обърна се към мен и ме погледна.

-Не знам. Не мисля да се връщам. Ще оставя ключа за къщата на теб. Има втори, който е при Джош.

-Значи повече няма да се видим? - попита.

-Ще се видим. Може ти да ми дойдеш на гости в България през лятото. Ще се виждаме.

-Но аз не искам да идвам на гости и после да те оставям там и да ми е гадно. Искам ти да идваш тук.

-Не съм си събрала всичко. Все още. Оставям някой неща тук. Позволявам ти да правиш каквото искаш с къщата ми. - прегърнах я.

-Говориш глупости в момента.

-Не. Не говоря.

-Знам че ще се върнеш.

-Не съм го решила напълно. Успокой се.

-Аз трябва да излезна с мама. Разбрахме се че ще се срещнахме.

-Така внезапно го реши. Защо не ми каза преди малко?-попитах я.

-Защото ти ме занимаваш с твойте глупости как ще заминаваш и повече няма да се връщаш и някакви такива.

-Сигурна ли си че не отиваш при момчетата да им кажеш, че заминавам?

-Сигурна съм. - отиде до вратата и взе обувките си. - Обещавам че повече няма да действам зад гърба ти. - обу обувките си и отвори вратата. - Ти остани тук и ме изчакай.

-Не всъщност и аз трябва да тръгвам. Трябва да си оправя багажа.

-А да багажа. Е добре. Тръгвай. После ще ти звънна. Заключи като излизаш. - излезе и тръшна вратата.