To fall for the mobster (+18) | ✔️

Глава четвърта

-Готвех и исках да те уведомя, че вечерята е готова, в случай че искате да хапнете нещо. - Бързо казах, гледайки надолу към земята. 

-Хайде да вечеряме тогава! - заяви той и аз кимнах.  Върнахме се в кухнята.  Когато той седна, извадих две чинии и сребърни прибори и сервирах пастата. 

-Благодаря ти. - Матиа ме погледна объркано. 

- За какво ми благодариш? 

-Пазиш ме.

-Няма нужда да ми благодариш. Правя го заради баща ми. - Започна да яде, без да гледа към мен.
-Храната е добра.

-Благодаря - прошепнах с усмивка на лице. 

Топлината започна да се покачва към бузите ми и знам, че бузите ми вече трябва да са червени.  Погледнах надолу към чинията си и започнах да ям.  С крайчети на окото си го видях как ме наблюдава.  Видя ме да се усмихвам като глупак и на всичкото отгоре ме видя да се изчервявам от обикновен комплимент, който ми направи.  След вечеря телефона му извъня и веднага стана от масата.След около десет минути се върна в кухнята.

-Излизам!

-Къде?

-Не те интересува! Заключи след мен.

-Имаш ли ключ?

-Да!

...

След като измих чиниите и оправих всички в кухнята се качих в стаята си. Лежах на леглото и се взирах в луната. Прозореца ми предоставяше невероятна гледка. Чух силния взрив, веднага се  втурнах от стаята си в посоката на шума.  Когато видях какво го е причинило, по -конкретно кой го е причинил, изстенах.  Матиа очевидно беше пиян и събори вазата , докато се препъваше по пътя към стаята си.  Бързо отидох при него, като обгърнах рамото му с едната си ръка, за да му помогна .  Той леко ме отблъсна. 

- Нямам нужда от твоята помощ! - каза студено Матиа. Исках да бъда мила и да му помогна, но той не може да го приеме.   Секунда по -късно той направи още една крачка по коридора, който води към стаята му, и падна.  Опитах се да го хвана, но не успях.  Той беше твърде голям и тежък.  Вместо да го хвана, паднах заедно с него. 

Кацна върху мен и не помръдна.  Опитът да го отблъсна не помогна.  Той просто лежеше върху мен и мърмореше нещо, което не можех да чуя или разбера. 

-Имаш ли нещо против да станеш? - Попитах го.

-Всъщност така ми харесва.

-На мен не! Тежиш. Хайде нека те заведем до леглото ти.  Станах и протегнах ръка към него и се надявах да го приеме.  Разбира се, че не го направи. 

-Моля те стани! - Матиа се намръщи и веднага хвана ръката ми. Чудя се защо е пил толкова много. Поне не изглежда агресивен, когато е пиян.  Стигайки до стаята му, застанахме пред леглото му и внимателно го оставих.
-Трябва да си починеш сега. Ще си тръгна.

Казах ставайки от леглото му, на което седях.  Тогава усетих как ме хваща за ръката.  Шок от електричество премина през цялото ми тяло и аз обърнах глава, за да го погледна.  Преди да успея да кажа нещо, той ме дръпна на леглото си и ме постави до себе си.

-Аз винаги ще бъда твоят пазител. - Заяви той, обвивайки ръцете ми около кръста ми и притискайки главата ми към гърдите му.  Опитах се да се измъкна от хватката му, но опитът ми го накара да стегне хватката си.  Нямаше смисъл да се опитвам, затова се предадох. След няколко минути клепачите ми започнаха да тежат. Може би в края на краищата той не е толкова лош. Това бяха последните ми мисли, преди да заспя в ръцете му. 

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️
Извинете ако има грешки в текста!
Приятно четене!