Тишина.
- Призовавам те!
Щурци.
- Бабо, може би си се изчерпала, трябва да презаредиш. - предлагам разтревожена.
Баба ми рита във въздуха и от уплаха крещя отново.
Пресвети Боже, какво, по дяволите...?
- Отговорете ми, сега! - крещи отново.
Кой знае съседите какво мислят.
- Хм, бабо, пробвай на верандата. Там има повече обхват.
С бързо движение в стил Едуард Кълън, идва при мен. Повдига вежда.
- Идват. - промърморва.
Кои?
- Извънземните? Мамка му, бабо, бягай! Бягай, по дяволите! - скачам на крака и тичам към вратата, отваряйки я.
Знам много добре какво търсят извънземните. Изнасилват хора за забавление и ги хвърлят на земята от техните корабчета, осветявайки ги с малък фенер. Точно като емблемата на мистър Бийн.
- Съни, извънземните търсят интелигентни форми на живот. Можеш да бъдеш спокойна. - чувам да казва баба ми.
Отварям уста, възмутена.
- Бабо!
Кикоти се.
- Извини ме, малката. - застава сериозна. - Донесе задника си тук и седни.
Правя това, което ми казва и вече седнала, слага ръцете си върху раменете ми. Веднага усещам тръпки по цялото тяло. Косата ми се повдига, все едно има буря в всекидневната.
Да не се превръщам в Super Saiyan? Мамка му, не, хайде де! Не искам да ставам жълта. Мразя жълто.
- Късмет. И запомни: седем дни. След което няма да имаш друга възможност. - е последното, което чувам преди да видя мрака.
Когато отварям очи съм излегната на огромно легло.
Разтягам се леко и започвам да се взирам в тавана.
В себе си имам шибаното чувство на спокойствие...
Въздишам, оставайки ми се изплъзне една усмивчица.
Когато протягам ръка, забелязвам, че е много по-тънка от преди. И цвета й е по-тъмен...
Какво става?
Обръщам се бавно на дясно, чувствайки се наблюдавана.
Трябва да се напрегна много, за да не крещя полудяла: "Лиам Пейн без горнище в леглото ми!"
Главата му е отпусната върху дланта и ме наблюдава, усмихвайки се.
- Добро утро. - промърморва с топъл и чувствен глас.
О, мамка му.
Повдигам завивките, откривайки, че съм по бельо.
- Амм, здрасти.
Гласът ми!
Усещам го да се доближава до мен и да оставя целувка на бузата ми.
- Красива и рано сутрин, с разрошена коса и без грим.
- Тц. Съмняваше ли се, Пейн. И впрочем, косата ми е винаги отвратителна. Най-вероятно ще я обръсна, както направи Бритни Спиърс.
Ококорва очи.
- Какво?
- Как какво?
- Не разбрах добре какво каза.
Да, преструвай се.
- Не си разбрал добре какво съм казала как кога къде какво?
Лиам сяда, оглеждайки ме от глава до пети.
- Странна си.
Аз също сядам.
- Странна съм? Странна съм? Но как кога къде какво как кога къде какво? - крещя.
Лиам буквално пада от леглото.
Без да казва "ах"или "ох".
Колебливо се доближавам до страната му и се показвам. Изведнъж две силни ръце хващат ханша ми, уплашвайки ме. Пейн е точно зад гърба ми и целува сладко пията ми.
О, Господи.
Мога да умра..
Дръж се, Съни. Силна си!
Как мога да се надявам да ме зареже когато се оставям да бъда целувана и докосвана толкова интимно?
Трябва да го отблъсна. Да го ядосам. Да го накарам до ръба.
Устата му хапе леко рамото ми и се изкачва към ухото, карайки ме да изпъшкам.
Добре, може би ще се насладя на тези ползи за малко.
YOU ARE READING
Как да разкараш Даниел Пейзър за 7 дни.
FanfictionИ ако ви кажа, че аз, Съни Стюарт, успях, благодарение на леко лудата ми баба, да вляза в тялото на Даниел Пейзър? Автор: extraordinharry ТОВА Е ПРЕВОД!
Бабо, какво, по дяволите, говориш?
Start from the beginning