Как да разкараш Даниел Пейзър за 7 дни.

Бабо, какво, по дяволите, говориш?

Тишина.

- Призовавам те!

Щурци.

- Бабо, може би си се изчерпала, трябва да презаредиш. - предлагам разтревожена.

Баба ми рита във въздуха и от уплаха крещя отново.

Пресвети Боже, какво, по дяволите...?

- Отговорете ми, сега! - крещи отново.

Кой знае съседите какво мислят.

- Хм, бабо, пробвай на верандата. Там има повече обхват.

С бързо движение в стил Едуард Кълън, идва при мен. Повдига вежда.

- Идват. - промърморва.

Кои?

- Извънземните? Мамка му, бабо, бягай! Бягай, по дяволите! - скачам на крака и тичам към вратата, отваряйки я.

Знам много добре какво търсят извънземните. Изнасилват хора за забавление и ги хвърлят на земята от техните корабчета, осветявайки ги с малък фенер. Точно като емблемата на мистър Бийн.

- Съни, извънземните търсят интелигентни форми на живот. Можеш да бъдеш спокойна. - чувам да казва баба ми.

Отварям уста, възмутена.

- Бабо!

Кикоти се.

- Извини ме, малката. - застава сериозна. - Донесе задника си тук и седни.

Правя това, което ми казва и вече седнала, слага ръцете си върху раменете ми. Веднага усещам тръпки по цялото тяло. Косата ми се повдига, все едно има буря в всекидневната.

Да не се превръщам в Super Saiyan? Мамка му, не, хайде де! Не искам да ставам жълта. Мразя жълто.

- Късмет. И запомни: седем дни. След което няма да имаш друга възможност. - е последното, което чувам преди да видя мрака.

Когато отварям очи съм излегната на огромно легло.

Разтягам се леко и започвам да се взирам в тавана.

В себе си имам шибаното чувство на спокойствие...

Въздишам, оставайки ми се изплъзне една усмивчица.

Когато протягам ръка, забелязвам, че е много по-тънка от преди. И цвета й е по-тъмен...

Какво става?

Обръщам се бавно на дясно, чувствайки се наблюдавана.

Трябва да се напрегна много, за да не крещя полудяла: "Лиам Пейн без горнище в леглото ми!"

Главата му е отпусната върху дланта и ме наблюдава, усмихвайки се.

- Добро утро. - промърморва с топъл и чувствен глас.

О, мамка му.

Повдигам завивките, откривайки, че съм по бельо.

- Амм, здрасти.

Гласът ми!

Усещам го да се доближава до мен и да оставя целувка на бузата ми.

- Красива и рано сутрин, с разрошена коса и без грим.

- Тц. Съмняваше ли се, Пейн. И впрочем, косата ми е винаги отвратителна. Най-вероятно ще я обръсна, както направи Бритни Спиърс.

Ококорва очи.

- Какво?

- Как какво?

- Не разбрах добре какво каза.

Да, преструвай се.

- Не си разбрал добре какво съм казала как кога къде какво?

Лиам сяда, оглеждайки ме от глава до пети.

- Странна си.

Аз също сядам.

- Странна съм? Странна съм? Но как кога къде какво как кога къде какво? - крещя.

Лиам буквално пада от леглото.

Без да казва "ах"или "ох".

Колебливо се доближавам до страната му и се показвам. Изведнъж две силни ръце хващат ханша ми, уплашвайки ме. Пейн е точно зад гърба ми и целува сладко пията ми.

О, Господи.

Мога да умра..

Дръж се, Съни. Силна си!

Как мога да се надявам да ме зареже когато се оставям да бъда целувана и докосвана толкова интимно?

Трябва да го отблъсна. Да го ядосам. Да го накарам до ръба.

Устата му хапе леко рамото ми и се изкачва към ухото, карайки ме да изпъшкам.

Добре, може би ще се насладя на тези ползи за малко.