-Стига дее....-казах и изтичах до нея. -Няма да е станало нещо чак толкова , че да си тръгне просто така.-опитах се да я успокоя ,но истината беше че и аз се бях притеснила.Защо му е да изчезва така изведнъж?.-Добре време е да се оправяме и да идем на закуска.-съобщих и се изправих. Трябваше да я разсеяме а храната е перфектния начин
Всички се оправихме и отидохме на закуска.
-Днес не ми се ходи на плаж с момчетата-казах ,когато се наредихме на масата
-Защо?-попита учудено Нани
-Не знам.Искам да сме си само ние
-Честно казано и аз-подкрепи ме Неси
-Ами оки доки аз нямам претенции-каза леко разочаровано Нани-Ейнджъл какво ще кажеш?
-Ни приема ни предава-казах-Нищо остави я поне се храни.След малко ще и привлечем вниманието
Продължихме да се храним и да си говорим.Когато чиниите ни се изпразниха ги питах къде искат-басейн или море
-Басейн-каза Неси
-И аз съм за басейн-съгласи се Нани
-Ами то и аз съм за басейн таак че да тръгваме...-казах.Нани размаха ръка пред лицето на Ейнджъл за да и привлече вниманието
-Хайде да ставаме и ще отидем на басейна.-уведоми я Нани когато Ейнджъл я погледна леко объркано . Тя кимнах в отговор , че е разбрала и стана от масата като ни последва.
Прибрахме се в бунгалото набързо си сложихме банските и отидохме на басейна.Ейнджъл влезе няколко пъти колкото да се води ,че е влизала.Толкова често проверяваше телефона си ,че имах чувството че бутона ще се счупи,но всеки път го заключваше с разочаровано изражение.Беше ми гузно ,че ние се забавлявахме във водата а тя стоеше и се притесняваше ,но решихме да не и пречим.Това бяха такива моменти в които на човек му е по-добре да не го закачат.
Ейнджъл изведнъж стана и ни каза че се прибира защото и писнало на басейна
-Да права си тук омръзна , хайде на плажа.-предложи Неси.
-Оххх..-измрънка тя.
-Няма охх айде тръгвай с нас, няма да се прибираш.-заявих и като излязох от басейна с Нани и Неси.Събрахме си нещата и тръгнахме към плажната ивица.По пътя се чудих къде са момчетата.Нямаше ги на басейна и сега както гледах ги нямаше и на плажа.Всъщност на плажа нямаше почти никой освен едно семейство.Спокойно си избрахме места и се настанихме.Ейнджъл легна до мен и си сложи слушалките.Аз отидох до водата и започнах да търся миди и рапани като си тананиках някаква песен която ми се беше набила в главата.Виковете не Ейнджъл ми привлякоха вниманието и се обърнах в тяхна посока.Беше се отдалечила и говореше по телефона.Предположих че Джаксън най-накрая се е свързал с нея за да и обясни какво става.Излязох от водата за да я изчакам и да я разпитам.
YOU ARE READING
커피 향기처럼-Like the smell of coffee
Teen FictionМечтата да живееш в Корея? Е нейната се сбъдна.Нормално момиче ,с големи амбиции,работещо нонстоп около любимите ни идоли.Един специфичен идол всъщност ще и стане любим.А дали ще е само един? Оплетена в собствените си проблеми и в тези на приятелите...
Как се казва тъпото водорасло?
Start from the beginning