Different Town

Келси

-Ами твоята любовна история?

След като слушах за приятелите й, за премеждията й в Ню Йорк и за краткия й живот в Париж бе време и тя да сподели за любовноя си романс.

-О... Ами аз съм имала няколко. Знаеш ли Леонардо от съседния клас?-замислих се.

-Не...

-Един... Мускулест, кестенява коса и пъстри очи? Има лека брада...

-Мисля че се сещам.

-Ходих с него два месеца. Оказа се неподходящ тип за мен. Добро момче е, но е доста... Как да го кажа... Считаше ме за своя собственост още преди дори да изляза на среща с него. Странен тип. Научих това естествено след раздялата ни. Не го обичах истински.

-А токава кой е пленил сърцето на невероятната Келси Рос???-засмях се.

-Хм... Един французин. Казах ти, че живяхме във Франция. Тогава бях тъкмо навършила шестнайсет. Той беше на осемнайсет и работеше като продавач в близкия супермаркет. Ходех да пазарувам при него всеки ден. Изключително забавен беше и често водехме интересни разговори. Беше ме поканил на среща. Излязохме и беше невероятно. Наиатина го обичах! Не мога да ти опиша чувството което изпитвах, когато ме прегърнеше или ме хванеше за ръка. Тогава обаче нашите ми казаха че се връщаме. Всичко приключи толкова бързо  колкото и започна.

-Жалко...

-Много страдах, тъй като бях далеч от него. Така страдаш и ти.

-И Ерика...

-Ерика е мило момиче, но никога не е обичала Макс. Той не беше момче за нея. Все пак се радвам, че реши да запази бебето.

-Според теб... Дали Дилън ще си дойде? При мен?-внезапно гласът ми прозвуча тих и изпълнен с надежда.

-Определено. Не би се отказал след всичко това. Може би се е случило нещо в Кристъл Роуз, което да го задържи. Може би те защитава. Тези неща за мафията не ги схванах много добре, но може би също са замесени.

Не бях мислила от тази гледна точка.

-Може би...

-Можеш да останеш да спиш при мен.

По време на разговора се бяхме излегнали и чак сега го осъзнах.

-Не... Мисля да си отида в стаята.

-Добре...

Тя замълча и аз бавно и трудно се изправих. Преди да изляза гласът й ме спря.

-И Бела... Беше ми приятно да си поговорим...

Дарих я с усмивка, но за пръв път - истинска и излязох от стаята.

В главата ми се водеше третата световна война. Война от нестихващи емоции, които ме поглъщаха. За пръв път бях споделила историята си и Келси я прие с разбиране и интерес. Тя не ме съди за действията ми и ме изслуша до край. Макар и да е имала спокоен живот, тя прояви съчувствие към мен - жест на който не всеки е способен. Дилън ми липсваше и не вярвах, че това чувство може да изчезне. Внезапната поява сред толкова хора днес ми се стори като нещо напълно непознато и опасно. Оказа се обаче, че всички са доста мили. Не осъзнах как се озовах в леглото, но се замислих за Ерика. Какво ли бе преживяла тя? Дали нейната история не бе също толкова вълнуваща като моята? Може би... Да лежа и да зяпам тавана ме успокояваше. Сякаш там, сред пукнатините по вече старата мазилка, се криеха всички отговори от които се нуждаех. Да нямаш към кого да се обърнеш за съвет, да нямаш към кого да се обърнеш за подкрепа, за майчино рамо, бащинска ръка... Това е то истинска самота. И дори да ме обиколяха всички, аз бих търсила единствената ми любов и опора - Дилън. Някога ми се пречуваше гласът му. Глас, който мислех че ще забравя. Виждах очите му там, където другите виждат празно пространство. Усмивката му беше толкова нереална в спомените ми, сякаш бе излязла от някой скучен сън. Нещо ми подсказваше, че ще се върне. Струваше ми се, че всичко е приключило, но... Вътрешно в себе си знаех, че с появата на Дилън ще дойдат и проблемите... Имах нужда от доста сила, за да се справя с всичко. Въпреки това бях напълно сигурна в две неща:

Дилън би се върнал в точния момент, ако е жив. И...

Живота ни изправя единствено пред тези предизвикателства, които можем да преодолеем.

Вярно е, че през тази една година се случиха повече неща отколкото през целия ми живот. Дали не открих любовта там където не бе писано да бъде? Дали не се изправих сама пред опасностите. Може би... Но веднъж щом се забърках с това, бях длъжна да стигна до края...

*-*-*-*-*

Много много съжалявам за забавянето. Бях малко болна и като цяло не ми оставаше много време. Благодаря за всички предложения за имена и мисля, че вече се спрях на едно, но ще го оставя за изненада. Съжалявам също ако не съм отговорила на нечий коментар - обичам ви❤. Историята за момента не търпи огромно развитие. Според вас Дилън ще се появи ли на време? И по-важното... Сега ще ви накарам да се замислите... Дали Бела ще бъде единствената причина за завръщането му? Ако се питате - завръща се след около три глави, но може и по-рано, зависи. Още веднъж съжалявам за чакането, дано не сте забравили за историята ми 😰😰💖💙💗