they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 56

- Скай, искаш ли да те закараме? - попитах, а Джиджи хвана ръката ми.

- Не се притеснявай, аз ще я закарам. - отговори Майк, вместо нея. Той просто си го просеше, отново.

- Не питам теб. - стиснах челюстта си.

- Не, спокойно. Няма смисъл да се разкарвате, Майк ще ме закара. - Скайлър, опита да успокои положението.

- Беше ми много приятно! - Джиджи пусна ръката ми и я прегърна.

- И на нас.  - усмихна се нагло Майк.

- Лека вечер. - отново хванах ръката на Джиджи, леко грубо, но ми писна от лицемерното ѝ поведение.

Задърпах я към колата и когато се качихме в автомобила, тя каза:

- Може да си малко по - внимателен и тактичен.

Реших да не ѝ отговарям, за да не се скараме.

- Може ли да остана у вас? - попита, нагло.

- Както казах - утре имам работа и ще си лягам, няма да мога да ти обърна внимание.

Тя само изпуфтя, но замълча.

Беше мъчително, макар и кратко, пътуване.

Паркирах пред тях и я погледнах.

- Ще слезеш ли? - попита ме.

- Бързам, съжалявам.

- Поне за малко. - настоя тя.

- Знаеш ли, като се замисля може би трябва да поговорим, да.. - излязох от автомобила си, като тя направи същото.

Когато прекрачихме прага на къщата ѝ тя светна лампата.

- Бела не е тук. - уведоми ме.

- Все тая. - казах тихо.

- Еее? - тя повдигна вежди.

- Мога ли да попитам на какво се дължеше поведението ти тази вечер?

Тя замълча и измести погледа си от мен, най - вероятно обмисляйки какво да каже.

- Не разбирам какво ме питаш.

- А, така ли? - казах иронично. - Питам те, защо правеше толкова комплименти на Скай.

Тя се засмя.

- За да видя с какво толкова е по - добра от мен. Да видя с какво селското момиче ме превъзхожда. Опитах да се я харесам, да я разбера, но не става.

Какво говори?

- Моля?

- Чу ме. Говорих с Майк, след разговора с него ми се изясниха някой неща. Просто реших да видя дали всичко е така. Явно си ме направил на глупачка, Зейн.

Това момиче е болно.

- Джи, не знам за какво говориш.

- Стига вече. - тя въздъхна.

Усетих как гласът ѝ се пречупи.

- Ти се държиш странно от известно време, но реших, че просто си подложен на стрес, заради работата.. но явно не е така.

- Слушай, каквото и да има... не съм те правил на глупачка.

- Добре, кажи ми честно... изневерил ли си ми? - тя ме погледна, а очите ѝ бяха пълни със сълзи.

- Не, разбира се.

- И продължаваш да ме лъжеш!

Въздъхнах.

- Не искам да се караме. Не съм ти изневерявал. Да, може би съм се променил, но нищо повече. Прави си каквито извади искаш, но нямам намерение да ти се моля. Лека вечер.

Излязох от къщата ѝ и въпреки, че се скарахме се чувствах някак добре. Бях по - спокоен.

Качих се отново в колата си. Имах нужда да помисля, но нямаше да оставам пред тях. Запалих и карах известно време, докато стигна да част, в която нямаше къщи. Отбих от пътя и спрях.

Поех си дълбоко въздух.

Дали всичко с Джиджи свърши? Може би.

Съжалявам ли? Може би.

Радвам ли се? Може би.

Взех телефона си и след известно време, в което се чудех какво да правя, най - после влязох в телефонния указател и звъннах на Скай.

- Да? - отговори.

-Ъъ - за какво ѝ звъннах изобщо.. - прибра ли се?

- Мхм, преди малко. Всичко наред ли е?

- Да, да. Просто исках да се уверя, че си добре.

- Добре съм. Благодаря, че се обади.

- Да.. - казах, след, което настъпи неловка тишина. - Лека нощ, тогава.

- Лека. - и затвори.

Правя глупости в момента. Защо ѝ звъннах? Не, че съжалявам де. Поне Джиджи да има за какво да ми се сърди.

Майк. Той пак е в основата на всичко. Писна ми от него, меси се навсякъде и се опасявам, че ако продължа да ми се бърка в работите ще се скараме много сериозно.

Малко по - кратка част, но пък гледна точно на Зейн има. :D Надявам се главата да ви хареса. Извинявам се, ако има грешки. Приятно четене и гласувайте и коментирайте. Лек/а ден/вечер! <3