Не издържам повече.
Прибрах се легнах на леглото си и започнах да ридая.Защо Джейсън ме мрази?Защо,защо?
Въпроси на които никога повтарям никога няма да получа отговор.
Станах от леглото и се погледнах в огледалото.Изглеждах ужасно,подуто лице,зачервени очи,косата ми всъщност поне беше на кок не беше толкова зле.
Изкъпах се на бързо и татко ме викна на вечеряме.Не исках да ям нищо дори не исках да погледна храната.Казах му,че съм яла по рано и няма нужда сега пак да ям.
Той разбира се се върза,няма как да не ми повярва.Е радвам се,че не ме кара да ям прекалено сложни са нещата.
Както и да е.Легнах и заспах.
На сутринта ме събуди алармата.Станах едва едва.
Изобщо не ми се става по дяволите не искам ОТНОВО да ми се подиграват за теглото.
Омръзна ми.
И все пак станах,оправих се за училище и отидох долу да видя татко.
Поздравих го и му казах,че тръгвам.Каза да си взема палачинка поне една за из път,но отказах.Няма да сложа нищо в устата си вече освен вода.Благодарих му за предложението,но намерих оправдание.Ще си взема нещо по път.Нали?
Тръгнах към училище и стигнах наистина прекалено бързо,но няма нищо де.
Отидох до шкафчето ми.Отворих го и ми се искаше да не съм.
Вътре имаше.........
**************************************************
Съжалявам хора,че главата е къса,но историята се води short story и трябва да е къса,но моляяя гласувайте и коментирайте.Приемам и хейт разбира се:)
