More than just sex

3.16

Отне ни около половин час да стигнем. Пред предния вход на къщата беше пълно с коли и тази на Джо също намери място там. Имаше доста хора за домашно парти, но това не ме притеснява. Двамата слезнахме от колата и влезнахме вътре. Миришеше на алкохол и беше голяма гъчканица. Отидох с Джо до кухнята, където той си сипа уиски, а аз кола. Аз не пия. Това очудва много хора, но ми е все тая. Не съм фен на алкохола и на напиването. Мога да се забавлявам и без тях.

- Завинаги трезвен, а? - пошегува се Джо.

- Надявам се си наясно, че сам ще се оправяш с прибирането после. - отвърнах. - Няма аз да те прибирам. - довърших, а той се засмя.

- После ще се тревожа за това. - отговори и двамата излезнахме в задния двор при басейна. Там той се видя с Клои. И досадната приятелка беше там разбира се.

- Здрасти Зак! - гласът и надвика музиката. Аз само се усмихнах леко. Огледах се и тъкмо отпих от колата си, когато видях Лив да излиза в задния двор. Ок, това вече се случи преди няколко дена. Сега обаче бяхме на един и същи купон и аз не знаех какво да направя. Изглеждаше толкова сладко, а в същото време секси. Несъзнателно се усмихнах при мисълта, че тя е моя, нищо че в момента не изглежда така. Тя отиде при някаква компания, а след малко брат и се появи, подавайки и мента.

Гледна точка на Оливия

Пристигнахме на партито и аз излезнах в задния двор за да се видя с останалите. Брат ми дойде след малко и ми донесе мента, която му бях поръчала. Огледах се. Имаше доста хора наоколо и доста в басейна. Може би и ние по-късно щяхме да влезнем. Останалите бързо започнаха разговор, а аз тъкмо щях да отпия от ментата си, когато получих съобщение. Беше от Зак.

Зак: Втори етаж след пет минути?

Какво по?!

Оливия: ?

Зак: Погледни посока вратата на къщата😬😉

Моментално се обърнах. Той седеше там и ми намигна. Аз го зяпах с широко отворена уста. Това парти става все по-хубаво.

- Отивам до тоалетната. - казах. Оставих телефона и чашата си на масичката пред останалите и тръгнах към къщата. Отне ми известно време да си проправя път до вътре, а и после докато стигна стълбите, но най-накрая бях на вторият етаж. Имаше само един коридор, но не виждах Зак. Тръгнах направо и изведнъж някой ме дръпна в една от стаите. Преди да се усетя Зак ме беше долепил до вратата, а ръцете му бяха на талията ми.

- Липсвах ли ти? - усмихна се с онази негова супер чаровна усмивка.

- Нямаш представа! - ухилих се и го прегърнах силно. Не мога да повярвам, че това се случва. Единствено това, че чувах как бие сърцето му ми подсказваше, че е реално. Най-накрая.

- Хубаво е най-накрая да те видя. - каза след като се отдръпнахме от дългата прегръдка. Аз се надигнах леко и го целунах. Толкова ми липсваше това чувство. Липсваше ми всичко свързано с него. Без да прекъсва целувката уви ръце около талията ми и ме притисна плътно към себе си. Аз от друга страна увих моите около вратът му.

- Хубаво е най-накрая да те докосна. - усмихнах се след като прекъснахме целувката.

- Можеш ли да останеш? - попита. - Не искам да те пускам веднага.

- Казах, че отивам до тоалетната. Ще се усетят, че ме няма. Все още не са пияни. - засмях се леко.

- Добре, но ми обещай, че по-късно пак ще се видим. Опитай да се измъкнеш отново. - помоли.

- Задължително. - уверих го. - Сега трябва да се връщам. - тръгнах да излизам, но той хвана ръката ми и отново ме обърна към себе си. Без да казва, каквото и да е ме целуна.

- Сега вече може. - пусна ме, когато се отделихме, а аз се засмях и излезнах. Той остана там още малко за да не рискуваме някой да ни види заедно, а аз се върнах при останалите.

- Къде се забави? - попита ме Танър.

- Имаше доста хора. - отговорих и отпих от ментата си. Погледнах към вратата и от там след малко излезна Зак, погледна ме за кратко и ми намигна след това се изгуби в тълпата.

- Аз виждам само един човек. - прошепна ми Танър. Мамка му!

- Моля те не...

- Нищо няма да му кажа. - прекъсна ме и ми се усмихна.

- Благодаря. - отвърнах на усмивката му. Вече нямах търпение за следващото ми "измъкване".