- Лейла, добре ли си? Днес... изобщо не си идвала. Какво става? - попита. Звучеше спокоен. Може би... тревогата е отминала.
- Съжалявам, господин Зейн. Работа. - свих рамене, усмихвайки се.
- Работиш прекалено. Отново беше подранила, нали?
- Как разбрахте?
- Всичко беше в изряден вид, на бюрото ми, когато пристигнах. Благодаря.
- Моля Ви, това ми е работата.
- Е, вече е обяд. Време за почивка. Да хапнем заедно, искаш ли? - що за въпрос? Исках, но... трябваше да сдържам радостта си.
- Аз, всъщност...
- Лейла? - прекъсна ме. - Противопоставяш ли се? - признавам, че гласът му подкосяваше краката ми.
- Не. - засмях се. - Съжалявам. Да вървим.
- Чудесно. - усмихна се. Затвори лаптопът си и се изправи. - Впрочем, днес... много си красива. - какво? Сънувах ли? Получих покана за обяд и комплимент. Какво се случваше? Усетих горещината, която се прокрадваше по лицето ми, молейки се, че е останала незабелязана.♦♦♦
Ресторантът беше изключително изискан. Атмосферата беше приятна. И беше... тихо. Храната беше вълшебна. Наистина. За жалост, надеждите, които таях отново се изпариха. Знаех, че комплиментите и обядът имаха своят замисъл. Нищо не беше свързано с емоциите. Всичко беше, заради работата. И причината, поради която настроението на Зейн е било смазано. Глупачка!- Лейла, имам нужда от помощта ти. - започна. - Виж, агенцията изпитва затруднения. А, Джак... пръска излишни средства. Новият проект, който подготвя, може да е фатален. Ще фалираме.
- Наистина ли? - не вярвах. Как? Защо? Знаех, че има проблеми, но това е...
- Да. Джак не осъзнава, че действията му вредят на агенцията. Опитах да поговорим, но безуспешно.
- Как да помогна?
- Плановете, разработките, идеите, всичко е в Савана. Моля те, трябва да вземеш информацията. - каза, подавайки ми USB устройство и лист, на който пишеше непознат имейл. - Имам доверие само и единствено на теб, Лейла. Умолявам те. Направи го. Това е личният ми имейл. Джак няма достъп до него. - разясни.
- Но... Това... това е кражба.
- Не. - отрече. - Копирай всичко, прати го, и приключваме. Това е. Всичко ще бъде наред. Повярвай ми.
- Защо просто не помолите господин Джак да Ви го покаже? Ще стане много по-лесно и...
- Опитах. Отказа. Знае, че искам да съкратя разходите.
- Благодаря Ви за доверието, но няма да успея да го оправдая. - отказах. Не можех.
- Лейла, моля те. Заради мен. Нужна си ми. - признавам, че бях разколебана. Не исках, но той... беше отчаян. А, и това ще спаси агенцията. Да, щях да открадна, но поне зад това се криеше някаква кауза. Звучи глупаво, знам, но бих направила всичко. Особено, щом е заради него.♦♦♦
Направих всичко, което трябваше. Върнахме се. Изчаках подходящото време. Със Савана говорихме. Искаше да научи подробностите около обяда. Разказах ѝ, но флашката, с която разполагах, ме измъчваше. Трябваше да приключа. За щастие, Джак я извика. Единствената възможност, която получих. Изправих се и се настаних на мястото ѝ. Бях благодарна, че нямаше охранителни камери. Намерих папката, а вътре се съдържаше цялата информация за проекта. Поставих USB устройството в порта и зачаках. Премахнах всички желания за профилактика и копирах файла. По дяволите! Беше огромен. Ще трябва време. Моля се, че Савана и Джак имат много за обсъждане. Нервите ми бяха на предела. Умирах. Буквално. Усещах топлината, заради напрежението, а процентите, показващи състоянието на копирния процес, сякаш бяха замръзнали и не помръдваха. Пет минути. Десет минути. Сто процента. Най-сетне. Извадих флашката, прибирайки я. Отдъхнах си, защото само секунди по-късно Савана влезе.- Съжалявам, че се забавих. - извини се.
- Всичко е наред. - усмихнах се. - Ще тръгвам. Имам много работа.
- А, кафето?
- Утре. - тя кимна, а аз излязох от офиса ѝ.Върнах се в своя. Отворих компютърът, повторих процедурата с преносимото устройство и влязох в пощата си. Написах даденият ми от господин Зейн адрес на получателя и прикачих файла. Не се побираше, затова го разделих на няколко части. Натиснах „изпрати", изтрих всички следи и се облегнах в кожения стол. Свърши се. Уведомих шефът си, който беше много доволен от изпълнената задача и получих разрешение да се прибера. От това имах нужда. Трябваше да премисля постъпките си. Откраднах, но го направих, защото го обичам. Имаше нужда от мен и помощта ми. А, и не можех да оставя агенцията, която обожаваше да затъне. Вярвах, че всичко ще се нареди. Рано или късно.
YOU ARE READING
She Changed Me(BG Fanfiction)
FanfictionСпоред Лейла Кинг, Зейн Малик беше най-красивият финансов директор, за когото можеше да работи. Познаваха се от шест месеца, а тя вече беше влюбена в него. Тя го мислеше за съвършен, но той криеше много тайни. Една от тях беше бившата му годеница...
♦Steal For Him♦
Start from the beginning