She Changed Me(BG Fanfiction)

♦Steal For Him♦

- Лейла, добре ли си? Днес... изобщо не си идвала. Какво става? - попита. Звучеше спокоен. Може би... тревогата е отминала.
- Съжалявам, господин Зейн. Работа. - свих рамене, усмихвайки се.
- Работиш прекалено. Отново беше подранила, нали?
- Как разбрахте?
- Всичко беше в изряден вид, на бюрото ми, когато пристигнах. Благодаря.
- Моля Ви, това ми е работата.
- Е, вече е обяд. Време за почивка. Да хапнем заедно, искаш ли? - що за въпрос? Исках, но... трябваше да сдържам радостта си.
- Аз, всъщност...
- Лейла? - прекъсна ме. - Противопоставяш ли се? - признавам, че гласът му подкосяваше краката ми.
- Не. - засмях се. - Съжалявам. Да вървим.
- Чудесно. - усмихна се. Затвори лаптопът си и се изправи. - Впрочем, днес... много си красива. - какво? Сънувах ли? Получих покана за обяд и комплимент. Какво се случваше? Усетих горещината, която се прокрадваше по лицето ми, молейки се, че е останала незабелязана.

                           ♦♦♦
   Ресторантът беше изключително изискан. Атмосферата беше приятна. И беше... тихо. Храната беше вълшебна. Наистина. За жалост, надеждите, които таях отново се изпариха. Знаех, че комплиментите и обядът имаха своят замисъл. Нищо не беше свързано с емоциите. Всичко беше, заради работата. И причината, поради която настроението на Зейн е било смазано. Глупачка!

- Лейла, имам нужда от помощта ти. - започна. - Виж, агенцията изпитва затруднения. А, Джак... пръска излишни средства. Новият проект, който подготвя, може да е фатален. Ще фалираме.
- Наистина ли? - не вярвах. Как? Защо? Знаех, че има проблеми, но това е...
- Да. Джак не осъзнава, че действията му вредят на агенцията. Опитах да поговорим, но безуспешно.
- Как да помогна?
- Плановете, разработките, идеите, всичко е в Савана. Моля те, трябва да вземеш информацията. - каза, подавайки ми USB устройство и лист, на който пишеше непознат имейл. - Имам доверие само и единствено на теб, Лейла. Умолявам те. Направи го. Това е личният ми имейл. Джак няма достъп до него. - разясни.
- Но... Това... това е кражба.
- Не. - отрече. - Копирай всичко, прати го, и приключваме. Това е. Всичко ще бъде наред. Повярвай ми.
- Защо просто не помолите господин Джак да Ви го покаже? Ще стане много по-лесно и...
- Опитах. Отказа. Знае, че искам да съкратя разходите.
- Благодаря Ви за доверието, но няма да успея да го оправдая. - отказах. Не можех.
- Лейла, моля те. Заради мен. Нужна си ми. - признавам, че бях разколебана. Не исках, но той... беше отчаян. А, и това ще спаси агенцията. Да, щях да открадна, но поне зад това се криеше някаква кауза. Звучи глупаво, знам, но бих направила всичко. Особено, щом е заради него.

                            ♦♦♦
   Направих всичко, което трябваше. Върнахме се. Изчаках подходящото време. Със Савана говорихме. Искаше да научи подробностите около обяда. Разказах ѝ, но флашката, с която разполагах, ме измъчваше. Трябваше да приключа. За щастие, Джак я извика. Единствената възможност, която получих. Изправих се и се настаних на мястото ѝ. Бях благодарна, че нямаше охранителни камери. Намерих папката, а вътре се съдържаше цялата информация за проекта. Поставих USB устройството в порта и зачаках. Премахнах всички желания за профилактика и копирах файла. По дяволите! Беше огромен. Ще трябва време. Моля се, че Савана и Джак имат много за обсъждане. Нервите ми бяха на предела. Умирах. Буквално. Усещах топлината, заради напрежението, а процентите, показващи състоянието на копирния процес, сякаш бяха замръзнали и не помръдваха. Пет минути. Десет минути. Сто процента. Най-сетне. Извадих флашката, прибирайки я. Отдъхнах си, защото само секунди по-късно Савана влезе.

- Съжалявам, че се забавих. - извини се.
- Всичко е наред. - усмихнах се. - Ще тръгвам. Имам много работа.
- А, кафето?
- Утре. - тя кимна, а аз излязох от офиса ѝ.

   Върнах се в своя. Отворих компютърът, повторих процедурата с преносимото устройство и влязох в пощата си. Написах даденият ми от господин Зейн адрес на получателя и прикачих файла. Не се побираше, затова го разделих на няколко части. Натиснах „изпрати", изтрих всички следи и се облегнах в кожения стол. Свърши се. Уведомих шефът си, който беше много доволен от изпълнената задача и получих разрешение да се прибера. От това имах нужда. Трябваше да премисля постъпките си. Откраднах, но го направих, защото го обичам. Имаше нужда от мен и помощта ми. А, и не можех да оставя агенцията, която обожаваше да затъне. Вярвах, че всичко ще се нареди. Рано или късно.