Обърканият живот на една студентка

"Запозанство" е меко казано

Той беше най-сладкото момче в целия университет, а тя беше една от многото момичета в училище.
Той имаше страхотни мускули и плочки, кестенява коса, много тъмни очи и страхотни тръпчинки. Обличаше се спортно, с най-обикновени тениски и дънки. Всички момичета бяха луди по него. Той обаче не. От време на време си пийваше по една чашка, но никога не прекаляваше. Не пушеше нищо, освен наргиле по купони. И неговото име бе Марсел.

Тя беше съвсем обикновено момиче, запалено по хип-хоп музиката и хорър филмите. Носеше обичайните дрехи за една студентка, имаше 3-4 приятелки, не пушеше, но си пийваше понякога и имаше едно бившо гадже. Косата ѝ бе тъмнокафява, а очите ѝ пъстри . Нейното име бе Вики.
Дойде новата учебна година. Студентите влязоха в стаите си.
Вики седна до най-добрата си приятелка - Анна.
- Добро утро! - поздрави Анна.
- Добро да е - нацупено отвърна Вики.
- Май някой не се е наспал ?
- Не е това. Чух, че ще имаме нов колега в класа. Само това ми трябва! Поредния тъпанар около мен! А и главата ме боли още от ставането. Изпих две хапчета, но не помогнаха.
- Може и да не е толкова лош или лоша. Дай поне един шанс на новия колега!
- Все едно ще излизам на среща с него....
- Ако е някой симпатичен.....
- Ооо я млъкни!
Влезе професорът.
- Моля за тишина! Днес при нас идва един нов студент. Нека се представи!
През вратата влезе Марсел. Облечен в обичайната си бяла тениска и тъмни джинси той покори сърцата на половината момичета в класа още с отварянето на вратата. Неговият поглед попадна на тъмнокосото момиче, което дори не си направи труда да се обърне към него.
- Добър ден! Казвам се Марсел, на 21 съм и се преместих тук от лондонски университет.... Това е! Нямам много богата биография - почеса се зад врата момчето.
- Благодаря, Марсел! Можеш да...
Професорът забеляза Анна, която си говореше с момчето от задния чин.
- Госпожице Христова, моля на пуснете залата заедно с вашия приятел!
- Но, господине...
- Без оправдания. Вън!
Двамата си събраха нещата и излязоха. Вики само си завъртя очите.
- Е, господин..... Марсел?
- Марсел Маклайн.
- Господин Маклайн, можете да седнете до Вики, която очевидно остана без приятелка.
На Вики ѝ стана лошо от мисълта, че ще седи заедно с поредния сладък fuck boy. Марсел кимна и седна до нея. Нищо не си казаха през часа. Той забеляза, че тя си рисува нещо в тетрадката, но не можа да го види, тъй като тя го закри с ръка. Анна трябваше да се премести, тъй като красавецът бе заел нейното място. Другите часове също минаха в гробно мълчание между тях двамата.
Когато се опитваше да я заговори през междучасията тя се правеше, че не го чува.
В края на часовете досадният техен рус състудент, който всички обичаха, защото беше душата на компанията застана пред дъската.
- Моля за тишина, досадни простосмъртни! Аз съм новият професор и ви обявявам, че довечера всички вие идвате на купон у нас или ще ви напиша двойки! Не приемам възражения, най-малко от теб Вик!
- Джеф....
- Казах, че не приемам възражения! Искаш ли да ти напиша забележка?
Всички се засмяха, включително и тя.
Вики стана и си взе чантата. Тръгна към тях със слушалки в ушите. Анна едва я настигна, тъй като Вики вървеше доста бързо.
- Извинете, млада госпожице, ще си махнете ли слушалките?
Вики си ги свали от ушите, въпреки че не бе чула приятелката си.
- Ще дойдеш ли на партито довечера?