*На следващия ден*
- Хей, може ли да ми подадеш парче от тоста, моля? - попита ме Лиз, усмихвайки се добродушно. Дадох на Лиз парче от тоста и тя ми благодари.
- Е, значи си извън тъмницата? - каза Лиз, мажейки масло върху тоста си.
- Ъм, да, предполагам… - отговорих несигурно.
- Предполагаш?
- Е, не знам, снощи Хари ни каза да се качваме горе. - след като казах това, веднага съжалих. Всъщност казах на Лиз, че нещо се е случило предната вечер.
- Снощи? И кои сте „ние” - Лиз ме погледна объркано. Дадох на Лиз поглед казващ “Наистина, не искам да ти кажа“, тя разбра това и кимна с глава
- Ъм, ако искаш да говориш за това… - каза Лиз неловко.
- Дакота и аз имахме просто малък аргумент, всичко е наред.
- Оу, ъх, добре. Е, как сте сега?
- Не знам, не съм разговаряла с нея цяла сутрин. - След като Лиз и аз приключихме разговора, закуската също свърши и всички момичета отидохме горе, за да се порадваме на свободното си време.
- Какво искате да правим момичета? - Мейси попита обичайния си въпрос, след като влязохме в спалнята.
- Да гледаме филм. - предложи Сара
- Винаги гледаме филм - каза Иви.
- Добре тогава, да играем настолна игра
- Винаги ли трябва да правим нещо? Не можем ли да просто да си починем? - казах, сядайки на леглото, уморена от ужасния ми сън.
- Имахме време за почивка и сън, Холи.
- Добре, да играем настолна игра.
Всички момичета седнахме на земята в кръг, докато Мейси изтича да вземе играта. Когато се върна, в ръцете си носеше кутията Монополи.
- Окей, хайде да я нагласим - каза Мейси, сядайки между Лола и мен.
- Заплювам си да съм синята кола. - каза Иви, бързо взимайки синята кола. Всички ѝ извъртяхме очи. Щом почнахме да играем Монополи, спорове и разногласия изпълниха стаята. Буквално, никога не можехме да играем настолна игра без да се караме, тя просто изкарваше най-лошото в нас. Сякаш състезателно диво животно е внезапно освободено, веднъж щом играта започне. Тъй като ни писна от спорове и от играта, с момичетата решихме вместо това да гледаме филма.
YOU ARE READING
The Dollhouse
Fanfiction- Ти си шибано луд. - Ти също си луда като мен, скъпа. - Моля? Не, не съм. - Но ще станеш. - Не, няма, никога няма да бъда... - Но скъпа, - каза той с мек дрезгав глас, почти като шепот, - лудостта е заразна. Историята се превежда със съ...
Глава 24
Start from the beginning