Bloody Night (BG)

03:00 - 04:00

Тревър не знаеше как да започне, но когато видя топлината в очите на другаря си разбра, че не му предстои труден разговор. 
-Търсиш подходяща реч? - попита Рой и се усмихна. Тревър се почеса по главата. 
-Винаги ти си ми писал есетата и сега съжалявам за това. 
Двамата се засмяха едновременно, след което последваха няколко тихи секунди, в които никой не проговори. Тревър прекъсна мълчанието:
-Да разбирам ли, че сме окей? 
-Не колкото преди - уточни Рой и кимна, - но да, окей сме, друже. Не мога да ти се сърдя дълго, не и сега. 
Лицето на Тревър грейна. Обикновено не беше по прегръдките, но сега изгаряше от желание да прегърне и да стисне силно приятеля си. Рой разбра това и разпери ръце. 
-Идвай тук, осемдесеткилограмова машино от мускули. 
Тревър се хвърли в обятията му като дете, ала го стисна с такава сила, че гърбът му изпука на няколко пъти. 
-Ако не ми счупиш гръбнака, ще ти купя бонбонче. - пошегува се Рой. Тревър продължи да го стиска, като междувременно ловко и бързо пусна лист хартия в джоба му. - Впрочем вземи си душ. - рече му Рой. - По-висок си, лицето ми е в мишницата ти и смърдиш. 
-Мъжко момче си, ще потраеш. - Тревър го пусна, разроши му косата и го потупа по рамото. - Благодаря ти. Знам, че те разочаровах. Не съм ти го казвал, но ти си знаеш: означаваш много за мен. Като брат си ми. Мога само да се надявам ти да си този, който ще оцелее. Заслужаваш го повече от мен. 
-Не заслужаваш смърт. - рече приятелят му. - Може би затвор, но не смърт. Знам какъв си. Надявам се и Андреа да знае. 
-Това няма да изтрие постъпката ми. Моята и на всички. - Тревър въздъхна. - Мисля, че аз ще съм следващият. 
-Не говори така! 
-Имам предчувствие. - Тревър беше сериозен. - Нямам обяснение, само предчувствие. Независимо какво стане, искам от теб две неща. - той го погледна. - Първо: да станеш лидер. Не просто защото на мен ми се иска, защото го можеш, в кръвта ти е, усещам го. 
-Тревър… 
-Млък! - Тревър го спря. - Не съм свършил. Второ… - направи пауза. Очите му се навлажниха, но той не поддаде. Рой го видя, но не каза нищо. - Второ - продължи Тревър: - Запомни ме и разказвай за нашето приятелство на децата си, ако може и на внуците. Нека знаят какво е братската любов. Опиши им всичко, без да спестяваш. 
-Сега ще ме разревеш. - Рой избърса сълзата на крайчеца на окото си. - Погледни ни, двама мъже на 18, а стоим и ревем, стига толкова, Тревър, мамка му… Откъде знаеш, че аз ще оцелея, може да е друг. 
-Ти ще си. - каза категорично приятеля му. - Помни ми думата, ти ще си. 
Двамата си поговориха още малко, прегърнаха се и влязоха при другите. 

-Ето ви. - Мейв им махна. - Елате да обсъдим случилото се. - те я изгледаха объркано и тя изпъшка. - Думите на Андреа! 
-А, да. - сетиха се и седнаха на масата. 
-"Предстои ви кървава нощ." - в ръката си Мейв държеше нова бележка. - Ето, пак го пише. Заучена фраза, типично за нея. 
-Откъде… 
-Бележката беше в косата на Сам. - отвърна Мейв. - Очевидно това не беше пранк, а самата Андреа. Но можем ли да вярваме на всяка нейна дума? 
-В какъв смисъл? 
-Каза, че изходът от подземния етаж е заключен. Дали е така наистина? 
-Не възнамерявам да проверявам. - рече твърдо Тревър. - Мейв, по-добре да умрем тук бързо, отколкото духът на Алберто да се гаври с нас там долу. Плюс това защо й е да лъже? Затворила е цялото училище, какво пречи да затвори и тамошния изход? 
-Рискът не си струва. - подкрепи го Рой. - Алберто ще ни размаже като мухи. Но бавно. 
-Приеми го, Мейв, загубихме. - рече Тревър. 
-Добре. - Мейв се облегна и скръсти. - Просто си оставаме тук да умрем. 
-Или използваме останалото време, за да си кажем някои неща. - предложи Джени. - Като например: какво искаме да предаде оцелелият на близките и приятелите ни. Какво ще кажете за това? 
Настъпи мълчание, което тя прие като съгласие. 
-Аз ще съм първа. - Джени си пое въздух и започна: - Ако аз не оцелея, искам оцелелият да намери нашите и да им каже истината. Цялата истина за това, което ми се е случило тук. Искам да ги прегърне силно от мое име и да им каже, че много ги обичам. И че оценявам всичко, което са направили за мен. 
Желанията на останалите не бяха много различни. Когато приключиха, четиримата се пръснаха. Вече знаеха, че нямаше значение дали са заедно или не. Надеждата, която ги крепеше доскоро, се изчерпваше. 
Мейв отиде да провери как е Питър. Момчето спеше. Тя не го събуди, само го зави и излезе. Докато вървеше по пустия коридор, момичето потрепваше от време на време. Щеше да умре. Андреа нямаше да я пощади. Или Рой, или Джени, един от двамата щеше да се спаси. Така беше правилно. Но въпреки това Мейв все още имаше лека надежда. Най-много й липсваше майка й в този момент. И Джил. 

04:00
Тревър вървеше сам по коридора. Погледна часовника си и сърцето му се сви. Докато слизаше към първия етаж, залитна, падна по стълбите и на последното стъпало си счупи врата.