Солар не изчака Дойонг пред портата на училището както правеше обикновенно. Нито пък седна на един чин с него. Отбягваше го през целия ден и когато той я заговаряше ,се правеше ,че не го чува. Когато отидоха в компанията положението беше същото.
- Какво ви става? - попита Тен като видя че не си говорят както обикновенно
- Солар ми е сърдита - отвърна Дойонг
- Защо? Какво си направил? - учуди се Тен
- Казах ѝ че е досадна
- Голям си идиот- отвърна Тен
- Знам..аз дори не го мислех,не знам защо го казах..
- Не ѝ ли се извини?
- Искам ,но тя ме отбягва цял ден - Дойонг погледна към Солар ,която ги гледаше, но побърза да отколони поглед щом срещна неговия. Очевидно ги подслушваше
- Като ви гледам отстрани виждам колко сте близки,сигурен съм че скоро ще се сдобрите. Все пак истинските приятели,няма да спрат да бъдат такива,заради подобно нещо. Така ,че не го мисли толкова - Тен му се усмихна окуражително и застана пред всички,казвайки им да застанат на позиции
•••
Дойонг задърпа Солар далеч от другите след като приключиха. Противно на очакванията му,тя не се дърпаше.
- Съжалявам за вчера,аз наистина не исках да кажа ,че си досадна,никога не си ми досадна,дори когато ме караш да ходя на шопинг с теб. - каза той ,гледайки я с жални очи
- Тогава защо го каза? - Солар скръсти ръце и го погледна укорително
- Защото бях притеснен за срещата... и ти продължаваше да повтаряш как може да ме заведе на скъпо място и накрая си изпуснах нервите..
- О значи сега аз съм виновна така ли?
-Не! Нямах това в предвид...аз съм виновен,моля те прости ми...
- Хубаво,от мен да мине,прощавам ти
Дойонг се усмихна глупашки и усети камък да пада от гърдите му. Толкова се зарадва ,че я прегърна силно,така че да не може да мърда,повдигня от земята и я завъртя във въздуха.
-По полека де - каза Солар - можеш да ме пуснеш вече
Дойонг я пусна,двамата взеха нещата си и тръгнаха.
•••
- Не черната седеше по добре - каза Солар намусена
Солар седеше по турски на леглото на Дойонг и му помагаше да си избере тоалет за срещата. Бяха преминали през почти целия му гардероб и Солар все още не го беше одобрила.
- Дрехите ми свършиха - измрънка Дойонг
- Не е вярно - каза Солар и стана от леглото,заставайки до гардероба. Oгледа го хубаво и извади черно поло. хвърли го към Дойонг ,който не го очакваше затова не успя да го хване и то падна на земята. Наведе се да го вземе и когато се изправи Солар държеше тъмно синя риза и светлосини дънки. - Облечи ги
Солар отново отиде до леглото,но този път легна на него. Взираше се в тавана ,за да не притеснява Дойонг докато се преоблича,винаги правеха така когато трябваше да се преобличат пред другия.
- Готов съм - Каза Дойонг и Солар се изправи
- С това трябва да отидеш - каза тя докато го оглеждаше от глава до пети
- Значи най-после одобряваш нещо?
-Да,така определено ще му хванеш окото
-Аз май вече съм му хванал окото - засмя се Дойонг
- Така е - каза Солар и също се засмя