Минаха няколко месеца.Бременността напредна,вече бях в 8-мия месец.С Майк щяхме да излизаме да се разходим,но аз неотделях очи от голямото огледало,което отразяваше големият ми корем.
-Стига се оглежда в огледалото.Красива си!
Обърнах се и видях Майк облегнат на вратата.
Аз му се усмихнах топло.
-Дори бременността те прави още по-красива!
Застана зад мен и ме прегърна.Започна да целува вратът ми,а аз изстенах исках още и още да усещам неговите целувки по голата ми плът,исках да усетя отново голото му тяло......исках отново да станем едно.
Той захапа ухото ми и след това прошепна.
-По-късно ще довършим сладка моя!-той се отдръпна от мен и излезе от стаята.
Останах сама и разочарована.
-И аз мога да играя тази игра!-прошепнах си аз.
Отидох до гърдероба си и нарочно избрах една къса рокля и я облякох.
-Хайде Сам.Колко време още ще те чакам?
Извика Майк от долния етаж.Подсмихнах се и излязох от стаята.Докато слизах по стълбите Майк ме гледаше така все едно съм призрак.
-Какво има скъпи,не ти ли харесва?-казах аз, минавайки покрай него.Дяволита усмивка се показа на лицето ми.
-Така ли ще излезеш?-попита ме той,гледайки към дължината на роклята.
-Защо, не?
Той не каза нито дума.
Бяхме се разбра ли да се чакаме с Луси и нейният нов приятел Лиам.
След няколко минути стигнахме на уговореното място.Естествено закъсняхме както обикновенно,но това не е нищо ново под слънцето.
-Закъсня!-скръсти ръце пред себе си Луси.
-Съжелявам...-прегърнах я.
Тя въздъхна и ме прегърна.
-Прощавам ти,не мога да ти се сърдя вечно!
Обикаляхме покрай парка момчетата вървяха зад нас и си обсъждаха техни си работи.
-Сам..-прошепна Луси и се приближи до мен-Не мислиш ли,че роклята е малко късичка?
-Нарочно облякох такава!-усмихнах се аз.
-Каква си мръсница!-намигна ми Луси.-Между другото наскоро видях Даниел!
-Къде?
-На около пресечка от къщата на Джейд!
-Чудя се как ли вървят нещата между тях?
-Мен не ме интересуват,но ми е интересно как Майк го е оставил жив след онова което ти е сторил?
-Ами.....кой иска да си купим сладолед?-обърнах се към момчетата.
Седнахме на една от пейките,а момчетата тъкму отиваха да ни вземат по един сладолед.
-Ще се върнем след малко!-каза Майк и тръгнаха.
-Чао..-помаха Луси.-Сам!
Потреперих.
-Да имаш нещо да ми казваш?
-Не му казах,но това се случи отдавна няма смисъл да му казвам,а и нищо особено не се случи между нас с Даниел!
-Но все пак трябваше да му кажеш!
-Здравейте дами!-мъж със руса коса се приближи до нас.
Нещо не беше наред.Трябваше да се махнем от този човек и то веднага.
-Виж имаме си приятели така че се разкарай или аз ще те разкарам!-каза Луси.
-Така ли? Жалко,че няма да видя как го правиш.Момчета дръжте ги!
Някакви мъже се появиха зад нас и ни запушиха устите с някакви кърпи от която миризма започна да ми се вие свят и накрая изгубих съзнание.
Г.Т.М.
Тъкму се връщахме когато видяхме Луси на земята. Бързо отидохме при нея.
-Луси какво стана?Добре ли си?Къде е Саманта?
Тя само посочи един черен микробус,който се отдалечаваше.
Мамка му.
Г.Н.С.
Събудих се на нещо студено и твърдо....на дървен под.Леко се изправих и се огледах.Бях в някаква малка дървена стаичка,където нямаше нищо.Приличаше ми на таванско помещение.Опитах се да се раздвижа,но уви не успях ръцете ми и краката ми бяха вързани, не можех да помръдна.
Чух стъпки идваха все по-близо към мен и по-близо.Скърцашата врата се отвори и разкри висок мъж с руса коса,нима това беше мъжът от парка.
-Виждам,че си се събудила малката!-каза той и се приближи до мен.
-Къде съм?Защо ме отвлече?Какво съм ти направила?
Той клекна пред мен и хвана брадичката ми с палец и показалец.
-Сладкишче,ти нищо не си ми направила,но твоя съпруг....това упорито копеле ми лази по нервите и ще съжелява за това!
Този човек не е нормален.Майк....страх ме е....
-Не ме гледай така сякаш съм луд!-удари ме през лицето.
Сълзите ми напираха от очите ми.
-Нима ще заплачеш?Давай искам да видя сълзите ти,искам да чуя писъците ти!
Той ме хвана за косата и ме дръпна.
-Рик!Пусни я!-зад него стоеше високо момиче с тъмно кафява коса и облечена цялата в черно,а очите и....тези очи имаше нещо познато в тях.
-Ема не се меси!Всичко стана заради теб!
Ема?Дали това не е сестрата на Майк?
-Тя е бременна не трябва да се отнасяш така в нейното положение!
-Не ми казвай какво да правя кучко!
Той ме пусна рязко и аз се струполих на земята.
-Явно още не си си научила урокът!
Той се изправи и отиде до нея,хвана я за ръката и я поведе нанякъде,но изведнъж се обърна към мен,а ледено сините му очи ме пронизваха
-С теб ще се разправям после!-каза той и затвори вратата.
След няколко минути се чуха женски писъци и викове.
Край не мога повече.Сълзите ми се стичаха.Майк моля те помогни ми....моля те спаси ме....спаси ни...
Може би мина час и отново чух някой да приближава към мен.Ако беше онзи ненормалник?
Но сгреших беше висок мускулест мъж с набола брада и мургаво лице.
-Шефа иска да те види!-каза той и хвана лакътят ми ,за да се изправя.Слизахме по скърцащи дървени стълби.Може би се намирах в някаква стара вила.
Прекосихме дълаг коридор и се озовахме в голямо помещение.Онзи русокосият мисля,че се казваше Рик беше седнал на един голям кожен стол посредата на стаята,а зад него бяха наредени няколко мъже,но Ема я нямаше.Пред него беше застанало младо къдрокосо момче на колене,което се молеше.
-Оставия до този боклук!
Мъжът ме поведе към младото момче и ме накара да клекна.
Рик държеше в ръцете си пистолет,който насочваше ту към мен,ту към момчето.
-Сега кой от вас да убия първо?Дали бременната кучка или лъжливото келеме,което ми дължи доста пари....
-Моля те убий нея,а аз ще ти дам парите още утре......-поклони се момчето.
-Ти какво ще кажеш?-ледените му очи ме гледаха изпитателно.
-Аз......
-Ето и тя е съгласна...пощади ме аз ще ти върна парите,ако пощадиш нея нищо няма да спечелиш....
-Прав си.....
БУМ....
-----------------------------------------------------------
Дали Сам е мъртва?Дали момчето е оживяло?Какво ще стане оттук нататък ще разберете във следващата част.
Напишете в коментарите според вас какво ще стане и кой ще остане жив ще ми е много интересно да прочета вашите мнения.