"Уморен съм от това място, надявам се хората да се променят. Трябва ми време, за да заменя това, което отдадох. Имам големи надежди, а трябва да са малки. Все пак се опитах да устоя, но все още искам всичко."
- Troye Sivan
Тя се втренчи и се загледа в лекарката си.
Тя е редовна при лекарката си. Веднъж месечно, тя се проверява, за да се увери, че е чиста.
Това е мъдро решение, тъй като тя е безразборно момиче. Тя иска да бъде в безопасност.
Тя е имала късмет досега - досега.
Тя е бременна. И още по-лошо - тя си няма и на представа от кой е.
- Кара, - лекарката я попита - чуваш ли ме?
Тя кимва. Тя не може да повярва в това.Тя винаги е внимателна. Тя има контрол над раждаемостта, и никога не е правила секс без предпазни средства.
Тя неволно започва да плаче.
- Не мога да отгледам това бебе. Аз съм на осемнайсет, едвам мога да се грижа за себе си - лекарката й въздъхва.
- Има и.... други възможности. Ако не се чувстваш като способна да отгледаш бебе, има и друг път.
Тя избърсва няколко сълзи.
- Няма ли да съм чудовище за убийството на собственото си бебе?
Лекарката се намръщва.
- Това е решение, което само ти можеш да вземеш. Има и възможност да дадеш бебето си за осиновяване. Има много двойки, които са отчаяни за новородено бебе. Ще направиш някой много щастлив, но ако смяташ, че абортът е най-добрият начин, то във всякакъв случай трябва да го направиш.
Тя се страхува и не знае какво да направи.