Дойде утрото. Всичките ловци се събудиха почти едновременно. Не обелиха и дума. Набързо се оправиха и тръгнаха. Десетимата ловци вървяха в дълга редица. Най – отпред беше Чин. След около час ходене чуха рев на мамут. Това им даде прилив на енергия. Забързаха крачка. Продължаваха да следват ясните следи на плячката.
Времето беше перфектно за лов – малко сняг, лека облачност, нито слънчево,нито мрачно. Мамутите бяха забавили ход. Това беше добра новина за ловците. След още час ходене видяха целта.
- Пригответе се. След малко нападаме. Знаете плана. Скоро се разделяме на две групи.
Мъжете продължиха снижавайки се. Следващите двадесет минути минаха като стрела. Ловците се спряха на двеста метра от мамутите. Бяха огромни. Имаха кафява козина и дълги завъртяни бивни. Американските императорски мамути са най – големите хоботни бозайници в историята. На някои от ловците щеше да им е първи лов на мамути. Не бяха сигурни. Но нямаше връщане назад. Без много говорене се разделиха. Чин щеше да е единия, който да расейва алфа мъжкарят. С него дойдоха двама стрелци и още двама с копия. В другата група имаше четири стрелеца и един с копие. Тогава истинският лов започна.
Групата, която трябваше да убие мамута тръгна първа. Ходеха снижено, почти лазейки. Мамутите не ги забелязваха .Честта да се избере точната цел бе тяхна. Ловецът с копието избра втората по размер от петте женски мамути. Тогава тръгна втората група. Те, по същия начин лазейки стигнаха на десет метра от мъжкия. След секунди щяха да се изправят и да оставят живота си в ръцете на животното. Петимата се разпръснаха от всички възможни страни, така че да могат да отвлекат вниманието му всеки път, когато мамутът тръгнеше към някого. Преди да станат Чин извади от дрехата си огърлица. На нея имаше нокът от късомуцунеста мечка. Целуна го, след което го прибра отново. Погледна настрани към останалите от групата си, кимна им с глава и се изправи с боен вик. Огромният мъжки мамут се обърна към него и го погледна право в очите. След секунди се изправиха и останалите. Мамутът се стресна. Изблещи очи. Зачуди се как станаха повече, как станаха толкова много. Най – в края стрелците извадиха камъни и започнаха да целят противника си. Мамутът сякаш им тропна с крак, за да ги подплаши. Един след друг мъжете правиха по две крачки, за да наръгнат животното с копието си. Алфата изрева и тръгна към мъжете с копия. Стрелците се отдръпнаха и застанаха от двете страни на мамута, и започнаха един след друг да запращат стрели към него. Животното се спря и погледна към тях. След това мъжете с копия го целиха с камъни. И така, тази група се редуваше да отвлича вниманието на звяра. Точно това трябваше да се случва. В този момент другите пет ловци се изправиха също с викове. Женските и малкият мъжки се бяха отдръпнали и реваха. Всички те се бяха втренчили в битката между ловците и мъжкия. Белязаната женската беше точно до тях, когато се изправиха. Двама ловци уцелиха в главата, а тя се олюля. Другите двама направиха още два изстрела във врата й. Останалата част от стадото побегна назад. Ловецът с копие направи решителния удар, като хвърли копието си и я уцели право в окото. Копието му стигна до мозъка на мамута. Женската застана на място. Спря да реве и падна на една страна. Другата група в същия момент загази здраво. Звярът игнорира всички летящи към него стрели. Сериозно удари с бивната си единия стрелец. Ловецът излетя във въздуха и тежко се приземи на място, където нямаше сняг, който да олекоти удара му в земята. При обръщането си закачи с хобота един от мъжете с копие и го запрати на метри встрани. Изведнъж броя на стрелите се увеличи двойно – групата убила мамута се присъедини към биещите се с алфа мъжкия. Няколко стрели попаднаха в главата му и той с рев дотича до стадото. Тогава всички започнаха да крещят срещу стадото. Животните се обърнаха и влезнаха в лек бяг.
Мъжете от ярост започнаха да викат от щастие. А след секунди крясъцие им секнаха – имаше двама ловци, които не бяха в състояние да викат и да се радват.
- Не може да бъде! – стресна се Чин – Мако, какво ти се е случило?
Мако бе удареният от бивната стрелец, раните му бяха брутални – счупените му ребра се виждаха, нямаше засегнати органи, но както можете да се досетите болеше. Много.
- Скапаният мамут....болиии! – изръмжа раненият. Лежеше безпомощно в снега. Само едната му ръка покриваше ,,дупката" му в гръдния кош.
- Спокойно, всичко е наред. Ще се оправиш. Когато момчетата отидат да повикат помощ, ще дойдат хора, които да те вземат. Виж, имаме си мамут! – успокяваше го Чин.
Отстрани един от мъжете не можеше да запази равновесие. Това беше човекът, когото мамутът успя да удари с хобота си.
- Добре ли си? – го попита един от ловците.
- Да, да...така мисля. – отговори замаяно пострадалият.
- Така, поздравления момчета, успяхте да убиете мамут! – каза главният ловец последвано от радостни викове. Дори ранените, които не знаеха къде се намират се усмихнаха.
Женският мамут беше голям – наистина добра награда за положените усилия. Трябваше да се нахранят бързо, защото не бяха яли от доста време. Веднага двама мъже тръгнаха към гората, от която дойдоха, за да вземат пръчки. Други двама започнаха да приготвят малко от месото. Останалите се занимаваха с ранените.
Невероятно е, че ловците убихамамут. Осигуриха прехраната на цялото село за поне месец. Но още нищо не бешесвършило. Най – трудната част от лова тепърва започваше.