Гледната точка на Изабел:
/На следващата сутрин/
Тази сутрин се събудих с изключително пулсираща болка в главата и гадене. Отдавах всичко това на снощните събития, които изобщо не ми се отразиха добре. Вече се уморих да броя това колко пъти сърцето ми се разбиваше на парчета, а след това те се лепяха отново. Чувствах се психически изтощена и не можех да продължавам повече така. Трябваше да направя нещо, което щеше да ме върне отново в кондиция и единственото, за което се сещах беше да си тръгна от това място. Тук непрекъснато мислих за случилото се в Рим, а вече и за това, което е станало снощи в леглото, от което току-що станах. Хари го нямаше, но поне този път знаех къде е. Вчера по обяд ми беше казал, че днес ще идват някакви много важни клиенти и ще му се наложи да отиде по-рано във фирмата. Попитах го дали не иска да отида с него, но той отказа. И добре, че го направи. Не знам как щях да понеса това да го видя и да знам, че снощи е бил с Джена. Просто полудявах при мисълта.
Имах нужда от ободряване, затова влязох в банята. Взех си един дълъг и студен душ, за да мога да се разсъня и да прочистя мислите си. Изпих две хапчета против главоболие и малко след това изпразних съдържанието на стомаха си в тоалетната. Да, на това му се казва нездравословна връзка. Когато се върнах в спалнята, се облякох с нови и чисти дрехи и извадих куфарите, с които бях дошла преди две седмици. Отворих гардероба и започнах да връщам дрехите си обратно. Последваха ги всички аксесоари, тоалетни принадлежности, обувки, гримове и всичко, което имах и бях донесла тук готова за един хубав и щастлив живот. Нищо не се получи така, както ми се искаше, но все пак човек се учи от грешките си. Допуснах грешка като се доверих на Хари и му дадох сърцето си. Определено вече ще бъда по-внимателна.
Около два часа по-късно вече бях готова с целия си багаж. Имението изглеждаше отново във вида, в който беше преди да се нанеса. Нямаше никакви следи от това, че съм била тук, да не говорим, че живях в тази къща цели две седмици. Какъв рекорд само. Преди да тръгна, трябваше да свърша още нещо. Извадих телефона си и набрах номера на Наташа. Вдигна доста бързо.
- Изабел, радвам се да видя, че ми се обаждаш. Какво има? – както винаги звучеше приветлива.
- Знам, че ставам наистина нахална и сигурно Ви е писнало от мен, но мога ли да помоля за три дни отпуск? – прехапах вътрешната страна на бузата си, чакайки отговор.
- Разбира се. Аз ти го давам, но Хари е прекия ти началник, така че ако и той се е съгласил.
- Вижте, той всъщност не знае. Затова се обърнах към Вас.
- О, добре тогава. Да, вземи си три дни почивка.
- Благодаря много.
- Извинявай, че любопитствам, но за какво са ти? – знаех си, че щеше да попита. Все пак не можех да я лъжа. Трябваше да й кажа.
- Връзката ни с Хари отново не върви и смятам да се прибера у дома. Ще ми трябват три дни, за да подредя нещата си и да… свикна отново да нямам нищо общо с него.
- Миличка, много съжалявам. Какво се случи?
- Да кажем, че… търпението си има граници. Моите бяха прекрачени.
- Пак е направил нещо, нали? – попита разочарована.
- Няма значение какво е направил. Просто Ви моля да не му казвате нищо. Благодаря още веднъж за отпуската. Обещавам, че няма да се случи за трети път, но просто няма да мога да се справя.
- Не се притеснявай, Изабел. Вземи си точно толкова отпуск, колкото ти трябва, за да се възстановиш. И искрено се извинявам от името на внука си. Каквото и да е направил, не е била нарочно. Той те обича. Това е видимо за всички. Откакто влезе в живота му, той е променен. Не е онзи груб и недодялан женкар, за който говорят в списанията.
- Благодаря за милите думи. Наистина ме накарахте да се почувствам по-добре.
- Няма проблем. Ако имаш нужда от нещо, не се колебай да ми се обадиш.
- Благодаря. До скоро. – казах и затворих телефона.
Понякога наистина ми е жал за баба му. Тя няма никаква представа какво се случва между двамата й любими внука. Не исках да й казвам. Тя звучеше толкова щастлива, че просто би било нечовешко, ако й съобщя новината, че Хари и Джена са любовници. Ще бъде съсипана.
Нямах никаква представа какво щях да обяснявам на мама, когато ме види с куфарите на прага на вратата. Знаех, че винаги съм добре дошла у дома, но как да й обясня това, че вчера всичко между мен и Хари е било прекрасно, а днес вече е точно обратното. Аз самата съм уморена от това ходене напред-назад, а какво остава за всички останали около мен.
Успях да се справя с натоварването на куфарите си в колата и след това потеглих. Пуснах радиото, за да успея да се разсея от мислите, които непрекъснато циркулираха из съзнанието ми. Докато чаках на един от светофарите може да се каже, че се отвращавах на поредния любовен хит, който въртяха непрекъснато по радиото.
- Любовта изобщо не е такава. – казах възмутено, заради думите, които се пееха. – Предпочитам да слушам Despacito. – продължих да си говоря сама, докато не светна зелено.
След час и половина прекарани в любовна мъка, успях да стигна до вкъщи. В мига, в който изключих проклетото радио все едно камък ми падна от сърцето. Тези певци нямат никакво въображение. Защо всички пишат за любов? Защо не вземат да напишат някоя песен със по-социален текст? Има толкова проблеми в държавата. Например като избирането на Тръмп за президент.
Изключих двигателя на червеното си Ауди и излязох от него. Заключих и тръгнах към входната врата натоварена с куфарите си под ръка. Позвъних на звънеца и няколко секунди по-късно мама ми отвори.
- Може ли да се върна обратно вкъщи? – попитах, а тя ме погледна с разширени очи.
- Миличка, разбира се, че може. – отвори вратата широко и ме пусна вътре. – Какво се случи?
- Той е един нещастник мамо. Един долен женкар, на който аз се вързах. Трябваше да послушам всички, които ме предупреждаваха, че ще се случи така. – пуснах куфарите си и я прегърнах.
- Не искам да го правя, но казах ти. – засмя се леко. – Успокой се. Има много други мъже, които биха убили, за да бъдат с такова прекрасно и умно момиче като теб.
- Винаги знаеш какво да кажеш, за да се почувствам по-добре. – усмихнах се.
- Нали за това са майките. Хайде, отиди и остави куфарите в стаята си. О, и Стейси е там. После можете да дойдете на закуска.
- Чудесно. Благодаря, мамо.
Понесох куфарите си нагоре по стълбите, очаквайки да срещна Стейси в стаята си. Нямах търпение да си поговоря с нея, защото това е всичко, от което се нуждаех в момента. Успях да стигна до старата си спалня без да се пребия и си отдъхнах, когато отворих вратата и ги бутнах вътре. Приятелката ми се стресна от шума и за секунда подскочи от леглото, предизвиквайки смеха ми. Звук, който не съм издавала от доста време.
- Изабел, какво правиш тук? И то с куфари? – затворих вратата и веднага изтичах до нея, за да я прегърна. – Какво е станало?
- Случи ми се възможно най-лошото от всичко, Стейс. Радвам се, че си тук, защото наистина имах нужда да поговорим.
- Добре, слушам те. Говори. – дръпна ме да седна на леглото и зачака.
Историята започна от самото й начало. От невероятния следобед и вечерта в Рим, на които Стейси много се възхищаваше, докато не стигнахме появата на Джена и групичката. Наложи се да премина още веднъж най-ужасното от всичко случило се. Именно вечерта. Стейси слушаше, а на лицето й беше изписан пълен шок. Едва се стърпях да не заплача за пореден път, докато разказвах всичко, което искаше да напусне устата ми. Стигнах до случката снощи, когато видях обиците и бележката на Джена. Лицето на приятелката ми се промени напълно и сега изглеждаше сякаш иска да убие някой, но е я виня.
- Господи! Хари и братовчедка му? Това не мога да го повярвам. – каза възмутено.
- Аз също не го вярвах, но е истина, Стейс. Любовници са. Спаха заедно в Рим и снощи също.
- Защо не каза на Хари, че знаеш? Сега той отново ще се опита да те накара да се върнеш при него, освен ако не му кажеш. Трябва да го направиш, ако този път наистина си решена да продължиш напред.
- Знам, приятелко, но не мога да го направя. Все още не. Ако му кажа, това означава директно да съсипя връзката си без дори малка възможност тя да се оправи. Наистина съм наранена и страшно ядосана. Много ме боли, но какво да направя? Обичам го, Стейси. Сигурно в момента съм луда, защото не искам нито да ме докосва, нито да ме поглежда, но в същото време не искам да го загубя. – забелязах, че погледа й беше изпълнен със съчувствие.
- Обикновено винаги знам какво да кажа, но този път ти направо ме остави без думи. Искам да знаеш, че каквото и да решиш да правиш с живота си, аз ще те подкрепя.
- Благодарна съм ти, за което. Стейси, чуй ме много добре. Никой не трябва да разбира за това. Нито мама, нито баба, Итън или който и да е било друг. Казвам го само на теб.
- Разбира се, Из, не се притеснявай. Няма да кажа на никого още по-малко пък на майка ти. Познавам я и сигурно ще отиде и ще го застреля на място. – тук беше права. – Ами ти какво ще правиш сега?
- Ще се мъча да оцелея. – отговорих.
Поговорихме си още малко за някои други неща като естествено целта беше да ме разсее от проблемите. Благодарна съм, на Стейси че се стараеше да направи всичко възможно да забравя за Хари и братовчедка му. Наистина ми липсваше. Прекарахме няколко часа смеейки се и гледайки телевизия. Оказа се, че и тя е започнала връзка. И то с Рик, един доста добър приятел на Крис. Наистина много се радвах за нея. Поне една от нас е и най-вероятно ще бъде щастлива.