Гл. Т. на Мин Джей
Шест години по-късно
Тичах, по коридора викайки на Су Джи.
-Су Джи! Ставай! Закъсняваш! -вече бях в кухнята, и чух как нещо тупна на земята,сто процента СУ е паднала от леглото. След две минути пред мен се появи и Су Джи. -Имаш глупаво гадже. -казах ѝ аз.
-Поне имам гадже... -намръщи се тя.
-Кой глупак ще покани на среща гаджето си в седем часа сутринта? -попитах я аз.
-Моят глупак. Чао Мин Джей. -рече тя и напусна къщата.
Със Су Джи още сме съквартирантки, макар че вече съм на 23. В крайна сметка бях решила, че ще стана психолог, и се отказах от музиката. Сега трябва да се приготвя за работа. Супер...
***
-Моля?!?? Да се върна в Корея?!?? -току-що г-н И,шефът ми, ми каза че трябва да се върна в Корея, защото... е трябвало да работя там.
-Чу ме Мин Джей Сук, отивай и си стягай багажа, имаш два дена в Китай, и заминаваш. -каза г-н И, и напусна стаята в която провеждах терапиите.
-Айшш, не искам там... -мрънках аз.
Гл. Т. на неутрал
В Корея, живота на Баекхюн.
-Не. -каза сурово Баекхюн, на малката Бо На.
-Но татко, искам да ми кажеш какво ѝ има на мама... Моля.... -пет годишната Бо продължаваше да моли баща си, за истината."Ем Джей катастрофа и е в кома от три години", той не можеше да каже истината на детето си.
-Бо На ела да играем видео игри! -Сехун грабна пет годишната госпожица и се затича по стълбите на къщата.
-Трябва да я заведем на психолог. -каза Сухо, и се настани на дивана до Баекхюн.
-Не знам Сухо... -въздъхна тежко Баек. -Станах баща на 19. Ожених се на 19...
-Чух, че нова детска психоложка ще пристигне в Сеул, и че е била много добра. Да заведем Бо На при нея. -каза Чаньол.
-Прави сте. Кога пристига? -попита младият баща.
-След два дена. -отговори Йеоли.
-Супер. Сухо, ти ще закараш ли Бо На, аз ще ида да видя Ем Джей? -Баекхюн се усмихна за малко.
-Разбира се. -отговори Сухо.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Съжалявам, ако има грешки. Също така съжалявам, че главата е много къса, но краят е съвсем близо...