Всичко започна...
- Хмммммммммммм..как започна всичко?
- А сега де, Дримчинке, как ще станеш авторка, като ти не можеш да се сетиш от къде да започнеш?
- Е не знам бе, Дримчинке, дай да си измислим нещо.
- КАК БЕ? Това е бестселър! Трябва само истини да има, дори не смей да ми говориш за измисляне! Пак оставяш цялата работа на мен, Дримчинке...
- Ами да, нали все пак ти я пишеш тази книга, за кого да е цялата работа?
- АЛОООООУ! ДРИМЧИНЕЛО Я НЕ МИ СЕ ОТВАРЯЙ ТУКА!
- Ах ти, как смееш да ме наричаш с това мое име!
- Тихо там, сетих се!! Първо да се представим на нашите прекрасни читатели.
- Ох, бе, верно бе, Дримчинке, радвам се, че поне този наш разговор няма да влезе в книгата...
- И сега? Как да започна? Аз винаги съм искала, като си пиша бестселъра да започна с "имало едно време".
- Ама, Дримчинелке, това да не ти е детска книжка, че ще започнеш така, това е изкуство!
- Абе я ме остави намира и ходи дразни някой друг!
- Ама аз ако си тръгна кой ще я напише таз книга?
- Е, как кой? Аз разбира се!
- Ама аз съм ти?!
- Не аз съм си аз, а ти си си ти!
- Не, бъркаш!
- Не, не бъркам!
- Престани, че ще вземеш да напишеш нещо в книгата и хората ще си помислят, че страдаме от шизофрения!
- Ние? Мила Дримчинке, това, че ти си шизофреничка, не означава че и аз съм като теб.
- Ти на мен тия не ми ги обяснявай, а почвай да я пишеш тази книга, че ще дойде утре, а утре съм на зъболекар!
- И като си на зъболекар аз да те закарам ли искаш? Ходи си сама на този зъболекар, аз за никъде не бързам!
- Ама Дримчинелке, той зъболекаря каза и двете да отидем.
- Той това само на теб ти го е казал, аз нищо такова не съм чула!
- Ама как, ти беше с мене!
- Кога т'ва?
- Е, как кога? Ей оня ден, дето с Петранка ходихме да ядем кифтета в ресторант "Кебапчето".
- Аз? Да ям кифтета? Мила моя, аз от цели 5 минути съм на диета, няма как оня ден да съм ти яла кифтета, бъркаш ме с друга!
- Ох, добре бе, Дримчинелке, айде почвай да я пишеш тази книга вече, че останах без търпение!
- Как си останала без търпение, нали ти я пишеш тази книга? И не ми давай зор, ще почна, когато дойде времето!
- Ама...
- Шшш, разсейваш ме, ще взема да напиша нещо в книгата, което не трябва!
- Ама...
- Дримчинело казах ти да млъкнеш, в момента съм в много напрегнат момент!
- Ама Дримчинке, много ми се ходи до тоалетната!!
- Ами отивай, аз тука к'во? С тебе ли да дойда?
- Ами да?!
- Ами не, аз съм заета жена, имам книга да пиша. Не съм като тебе само да преча на хората, докато си пишат бестселърите.
- Ох, добре, ще отида сама...
- Абе Дримчинело бе, погледни какво направи, сега трябва да си сменя панталона!
- Ама...
- Без ама, направи достатъчно за днес, сега иди и ни преоблечи!
Едни нови панталони по-късно:
- Та, докъде бях...а, да!
Имало едно време едно момиче на име Дримчи. Но това не било истинското ѝ име, о не. Истинското ѝ име било много по-сложно, толкова много, че почти никой не успявал да го произнесе. Толкова много ѝ се подигравали, че Дримчи почнала да пише името си навсякъде "Дримчи", докато накрая останалите забравили, че името ѝ всъщност е друго. А какво е това име, питате се вие? Колко пък сложно може да е? Е, сега сами ще се обедите, че е наистина сложно за произнасяне
Истинското име на Дримчи е... То е...
- Ох,едва дишам от вълнение, това е любимата ми част от този параграф!
- Дримчинке, остави ме да пиша на спокойствие!
...казвала се Дримчинчикополискранка Атракционерсквопелдупелщайнова. Инициалите били Д.А., но не. Просто не! Името ѝ е ужасно, откъдето и да го погледнете.
Та, виждате ли сега къде е проблема. Зарежете престранната ѝ фамилия - тя винаги можела просто да напише "А." на мястото на фамилията си. Но първото ѝ име нямало как да съкрати (не че не го направила след време).
Нека започнем с Дримчинчикополискранка. Родителите на Дримчи - едни прекрасни хора, но не чак толкова прекрасни, колкото Дримчи, Марийка и Иванчо, имали роднини из всички краища на света (Корея, Бразилия, Египет, Канада, Германия...). За да покажат колко много обичали своите роднини, те решила в името на дъщеря им да сложат малка част от името на всеки един техен роднина, когото те наистина ценели (като в този списък изключваме онези досадни баби и лели, дето всеки път като те видят и ти се нахвърлят да те целуват - омажат с евтино червило). Но пък затова дори и без тези баби и лели, на останалите ѝ роднини им се губела бройката, и това била причината името ѝда бъде толкова дълго - то било смесица от много други чужди имена, правещо нейното уникално само по себе си.
- А, за малко да забравя. Понеже съм сигурна, че вече сте опитали поне един път да ми прочетете името и не мисля, че ви се е получило като хората, сега ще ви издам едно малко жокерче как да произнасяте първото ми име (не е като да не можете да ми казвате просто Дримчи, ама сега...). Важния съвет, който ще ви дам е... Ударението е на последната...
- Бъркаш, Дримчинке, на предпоследната е...
- На предпоследната буква "а". (ДримчинчикополискрАнка). А сега нека продължим към фамилията.
Дримчи и до ден днешен не разбира как фамилията ѝ е станала такава. На майка ѝ фамилията била Гювечкова, а на баща й - Издиславов. Гювечкова и Издиславов и хоп, откъде се взе това Атракционерсквопелдупелщайнова, никой не знае. Оставете дължината, странността и произношението на фамилията ѝ (та то дори Дримчи не можела да я произнесе), в името ѝ имало "дупе" (АтракционерсквопелДУПЕлщайнова), което я правило за смях в училище.
Само си представете какво им е било и на учителите. За да не я обидят, като ѝ сбъркат фамилията, те никога не я изкарвали на дъската, дори когато не слушала (а тя не слушала доста честичко). Това е супер, казвате си вие, обаче съучениците ѝ всеки ден я подигравали и за името ѝ, и за фамилията. Толкова много плакала Дримчи в училище, направо цял Ниагарски водопад.
Както и да е, вече не се налага да наричате Дримчи с истинското ѝ име. Тя си го смени и вече официалното ѝ име е Дримчи (без фамилия, без бащино име, защото на истинските звезди и едно име им е достатъчно). Но дори и да се опитате да я назовете на глас с истинското ѝ име, тя ще ви чуе, и ще ви намери, и ще ви накара да страдате
- Муахахахаха, Дримчи за актриса в хорър филм.
- Дримчи, спри се, ще ни уплашиш читателите.
- Абе, Дримчинело, аз нали ти казах да млъкнеш и да ме оставиш да мисля, сега заради теб забравих какво щях да им кажа.
- Ами съжалявам, че съм авторка и трябва и аз да мисля.
- Аз съм авторката, не ти.
- Ах ти, невъзпитана такава, това нали беше екипна работа, аз подписах договор, искам си парите обратно.
- Ама ти никакви пари не си ми давала, че да ти ги връщам.
- По дяволите. А на мен толкова много ми се ядеше мазна баничка...
- Шшшшшш, ти книга ако пишеше, щеше ли да ти бъде приятно да не спират да ти говорят на главата?
- Всъщност...
- Казах ти да не говориш бе ,Дримчинелке, остави ме да работя, устата с тиксо ли искаш да залепя?
- О не, само не и това.
- Айде де, тъкмо ще ти махна мустака!
- Ама аз нямам мустак?!?
- В огледалото виждала ли си се?
- Много си невъзпитана, не знаеш ли, че е неприлично да говориш така на една изискана дама.
- Ами, ако тук имаше такава, разбира се, че нямаше да го кажа. Като видиш тази изискана дама ми кажи.
- Край, отказвам се да разговорям с теб, скарани сме!
- Най-накрая, сега ме остави да работя..
Такам, ами това беше началото на историята за най-прекрасения и уникален човек, а именно, аз. Отдадохте толкова ценно време, за да прочетете за мен и името ми, благодаря ви, мои фенове любими, целувам ви. 😘
Надявам се да ви е било интересно и да продължава да ви бъде. А сега, моля да ме извинете, но трябва да ида да си пия гинко билобата, да се сетя за какво щеше да ми бъде следващата глава. То да си звезда и автор хич не е лесно, деца мои (нищо, че може да има и по-стари от мен, аз съм млада и запазена. А годинките няма да си ги казвам още). Та, какво щях да правя. *минута мълчание* А, да, отивам за гинко билобата. До скоро, прЕатели ❤
П.С. Моля да ме извинете, ако имам много правописни грешки, това ми е първия бестселър все пак, аз тука да не съм ви Роулинг (не, по-добра съм. И скромна)
~Дримчи