Минаваха се часове и навън вече се стъмни. Дъждът се засилваше, но нищо от тези неща не те притесняваше. Ти обикаляше улиците и търсеше Джънгкук все така без успех. Вече беше претърсила целия район, но не откриваше нищо. Остана само едно непрегледано място-парка зад училището. Това беше единствената ти надежда. Ти се запъти натам докато капки от силния дъжд се стичаха по косата, лицето и тялото ти. Премина през главната улица, която противно на останалите дни бе пуста. Навлезе в парка и първото нещо, което видя бе една фигура, облечена в черно. Щом се доближи до нея, ти видя, че това е
Джънгкук
Той седеше там-сам и подгизнал от силната буря. Вече беше на няколко крачки зад него и реши да го заговориш.
"Джънгкук, ти си тук. Знаеш ли колко се притес-"
"Махай се!"прекъсна те той
"Моля?" попита ти
"Казах да се МАХАШ" извика Джънгкук като стана от пейката и започна да върви към теб
"Кук, какво става? Защо се държиш така с мен? Аз-аз не разбирам. Случило ли се е нещо?"каза ти и се опита да докоснеш лицето му, но той те отблъсна
"Не се прави, че не знаеш какво е станало. Това ли бях аз за теб? Една играчка, която да ти помогне да го забраш? Утешителна награда, може би? Е познай какво, може за теб да е било само игра, но за мен беше истинско. Обичах те" викаше той като едва се сдържаше да не се разплаче
"Джънгкук, не знам за какво говориш. Разбира се, че те обичам" отговори ти, но не беше силна колкото Кук и сълзите започнаха да падат от очите ти
"Ти, да обичаш ме. Хаха. Признай си Т/И аз не съм човека, който обичаш-СЕХУН Е! ВИНАГИ Е БИЛ ТОЙ. ВИНАГИ" продължи Джънгкук
"Аз не обичам Сехун. Не изпитвам нищо към него. Ти си човека, който обичам" каза ти
"ЛЪЖИ. Ако ме обичаше нямаше да му кажеш, че пак си негова приятелка. Нямаше да ме оставиш заради него. Но знаеш ли какво? Забрави, просто забрави за нас"
"Джънгкук, с-спри. Наистина Сехун ме попита да се върна при него. Но аз отказах. С-сега съм с теб и за нищо на света не б-бих те оставила" заекваше ти и продължаваше да плачеш, като сълзите ти се сливаха с дъжда
"За толкова глупав ли ме имаш? Та аз те чух със собствените си уши Т/И. Ти се съгласи. По дяволите ти се СЪГЛАСИ." крещеше той
"Наистина ли не ми вярваш, Джънгкук. Това, което си чул не е вярно"
"Просто се махай Т/И, не искам да те виждам повече. Отивай при гаджето си" заповяда той
"Джънгкук не е това което изглежда. Моля те разбе-"
"КАЗАХ ДА СЕ МАХАШ. МРАЗЯ ТЕ. МАХАЙ СЕ ОТТУК И ОТ ЖИВОТА МИ" крещеше яростно той
Ти знаеше, че сега няма какво да направиш. Сърцето ти беше разбито. Обърна се и тръгна към пътя така празен както преди. Изведнъж докато пресичаше от близкия завой се показа автомобил. От дъжда и мрака той загуби контрол и тогава....
Се чу силен тътен и всичко пред очите ти стана черно.