Сърцето ми се качи в гърлото, а дишането ми стана тежко.
Хари затегна ченето си.
- Разбира се, че знам къде е! -сопна се. - Тя е в апартамента си.
- В апартамента си, казваш? - Алек се засмя злобно.
Устните на Хари леко се разтвориха.
- Къде другаде да бъде?
Зловеща усмивка премина по лицето на Алек. Той се облегна назад в стола си и се завъртя така, че гледаше директно към скривалището ми.
Страхът мина през мен. Откъде може да е разбрал?
- Роуз, скъпа.. Знаеш, че имаме камери, нали?
Всички погледи се присъединиха към този на Алек. Тялото ми сякаш беше парализирано, а въздухът ми спря.
- Ела тук, не се срамувай! - Алек поднесе цигарата към устата си.
Изправих се нестабилно, като ужас премина през мен. Алек се усмихна подло, а очите на Хари се разшириха.
- Как си, Роуз? - попита.
Преместих погледа си от Хари към Алек. Не можех да сформирам изречение.
- Сега виждаш ли защо тя е заплаха за нас, Стайлс? - Алек обърна стола си в посока на Хари. - Сега виждаш ли, че тя е част от това, че е наблюдавала и подслушвала зад гърба ти?
Трепнах при думите му, а бузите на Хари почервеняха.
- Сега виждаш ли - Алек продължи, като повиши тона си. - Че ти застрашаваш успеха на това предприятие?!
Преглътнах трудно.
Хари запази тишина, погледът му беше забит в масата.
Исках да каже нещо, каквото и да е, но той не го направи.
Той стана бавно.
- Аз ще се погрижа за това. - той каза невъзмутимо на Алек.
- Това обещание ли е? - предизвика го Алек.
- Обещание е. - Хари кимна леко, гласът му беше нисък.
- Добре. - Алек погледна към мен, след това към Хари. - Сега се разкарайте от очите ми, и двамата!
Хари се завъртя на пети и излезе от стаята.
Останах неподвижна за няколко секунди, преди да осъзная, че всички погледи са приковани в мен. Бързо излязох от стаята и по същия път, по който дойдох, минах през коридора и излязох през желязната врата.
Студения следобеден въздух ме заля, когато излязох от уличката, оглеждайки се за Хари.
Забелязах го на пешеходната пътека, погледа му беше забит в земята, а бузите му все още бяха червени.
Настигнах го.
- Хари! Позволи ми да..
- Не смей да ми говориш, Роуз! - той изсъска, докато пресичахме.
- Хари..
- Не! - той спря, когато пресякохме. - Ти ме проследи зад гърба ми, когато специално ти казах да не го правиш! Ти си толкова любопитна, че трябва да знаеш всичко за всеки.Познай какво, Розали. - той изсъска. - Играта ти приключи. Сега те знаят, сега те са бесни. И шибаната вина е твоя! - той се обърна и продължи да върви.
Преглътнах бучката, която беше започнала да се заформя в гърлото ми. Отново го настигнах.
- Хари, моля те..
- Няма нищо, което да кажеш или направиш, за да спреш яда ми към теб, Розали. - каза през зъби.
Не казах нищо, преместих погледа си надолу.
Опитвах се да говоря с него безброй пъти, докато се прибирахме, но той ме отрязваше. Бях объркана и на ръба и знам,че единствения човек, който ме кара да изпитвам някакъв комфорт в цялата ситуация, е Хари. Той не го знае, но е така.
Последвах го до вратата на апартамента му, където той неумело извади ключовете си.
- Хари, моля те, изслушай ме. - сълзите ми започнаха да се стичат по бузите ми. Адреналина от по-рано се беше изпарил и ме беше оставил повехнала и уморена.
Хари забеляза сълзите ми и се обърна към мен, тъмно зелените му очи блестяха.
- Не, Роуз. Не плачи. Нямаш право да се съжаляваш, защото сама си го причини. Знаеше в какво се въвличаш, ако ме проследиш..
- Не! - изкрещях. - Не знаех! Не знаех в какво се въвличам, защото ти не ми казваш нищо!
Той отвори устата си, за да отговори, но не му позволих.
- Апартамента ми беше опустошен от тези хора, Хари, а ти все още отказваш да ми кажеш каквото и да е. Бях нападната от двама от тях и очевидно съм била под постоянно наблюдение! Заслужавам да знам какво, по дяволите, става! - поех си въздух, отстъпвайки назад, докато чаках отговора му.
Хари прокара езика си по устните си, като се взираше в мен.
- Добре. Искаш да знаеш какво става?
Кимнах.
Той отвори вратата на апартамента си и ми направи жест да вляза.