Мина лятото и обзаведохме жилището. Стана по красиво от всякога. Но дойде и онова време от годината, когато ТРЯБВА да отида на училище. Сега още по зле... Ново училище, нови хора и нов път до училище. Обещах си няколко неща за училището, защото не исках да ги повторя и сега.
1. Учи,за да завършиш поне...
2. Бъди естествена!
3.Не се сприятелявай с никого!
Най-вече последното, много сгреших в предишното си училище. Предпочитам сега да съм аутсайдера, отколкото черната овца в очите на всички.
Първият учебен ден.
Станах без помощта на алармата в 7часа. Трябваше да отида в училище в 8. Имах предостатъчно време. Да си облека униформата, да си сложа поне един химикал в раницата, която сега е празна, но като се върна, тя ще пълна с учебници и да хвана правилният рейс за училище.
Реших да отида по рано на спирката, защото какъвто късмет имах, можеше точно днес нещо да се провали. Когато пристигнах, видях едно момиче със същата униформа като моята, но аз просто се облегнах на тънката метална колона, която придържаше предницата на спирката и извадих слушалките си от джоба на сакото на униформата и ги включих към телефона си. Оставих едната слушалка да виси, за да мога да чуя поне кога ще дойде рейса.
Когато пристигна, всички които чакахме се качихме и рейса потегли към училище. Махнах слушалката от ухото си и ги свих в джоба си, защото можеше да се разсеям и да изпусна спирката.
След около 15 минути път пристигнах на спирката и слязох. Видях как момичето от моята спирка се насочи към купчината учени струпала се към портите на училището. Влязох в двора и останах изненадана. Старото ми училище беше само първото крило на това училище. На това му се вика затвор...
Влязох в самата сграда и дългият коридор се разкри пред мен. Още си спомням къде е кабинета на директора, така че със смела стъпка се насочих към него. Директора ме прие и ми даде списък и с часовете ми и в кой кабинети се провеждат и една солидна купчина от учебници.
Излязох от кабината и видях че първият ми час е Физическо. За Бога, кой нормален слага първи час физическо. Та сутрин всеки спи. Луда работа...
Интересно ми е сега как ще открия салона? Лутах се на първият етаж и накрая видях спасителна табела. Влязох в салона и всички ме гледаха като гръмнати, включително и учителката.
-Ти ли си новата?-попита с пренебрежение тя
Знам че и на теб не ти се седи тук, ама не беше необходимо такова отношение.
-Да.-казах аз
-Влизай и се строи.-каза тя
Минах дължината на салона и си оставих нещата и се наредих. Тъй като съм висока, аз бях първата от момичетата. За да ви дам по добро описание. Най-високото момче беше само с глава по високо от мен. Интересно нали?!
След строя и командите и голямото обикаляне на салона, започна отборна игра. Избраха се капитани и аз останах последна. Бях от отбора на момчето с което ви дадох описание за височината в класа.
Волейбола е една от любимите ми игри особено воден волейбол. Просто си умирам за него. Все пак от както се помня плувам и моето хоби е плуването. Шампион по плуване от последните 10 години и на второ национално място. Повече от това не може. Спрях за кратко, заради боледуване, но смятам да се върна във форма.
След играта някой се насочиха към изхода, а други към съблекалните, а трети тоест аз се чудеше къде е кабинета по Химия. Седнах на скамейката и се опитвах да се ориентирам по етажите и реших да не закъснявам втори път и да питам някого.Единственият останал в салона беше капитана на отбора в който бях. Приближих се към него и го побутнах по рамото, защото си връзваше обувките.
-Хей, може ли да те попитам, къде е кабинета по Химия?-попитах го аз
-На вторият етаж, последната стая.-каза той
-Благодаря!-казах аз и се обърнах
-Как се казваш?-попита ме той
Спрях и без да се обръщам просто се представих.
-Виктория.-казах аз
-Аз съм Джейсън, приятно ми е да се запознаем.-каза той
- И на мен...-казах и излязох от салона
Не обичам да говоря, така че привичките ми бяха същите.
Последвах указанията му и видях че още от сутрешните физиономии чакат през стаята.Облегнах се на стената и очаквах учителката да се покаже от някъде. Би първият и вторият звънец и никаква я нямаше. Дали ще имаме свободен?
Тогава се появи Джейсън заедно с друго момче, явно са приятели и отключиха кабинета, като казаха че госпожата ще се забави. Да не би да са отговорници на класа или приближени? Седнаха най-отзад, точно след мен. Само да не са някой бърборковци, че нищо няма да разбера, а както съм добра по Химия...
Часът ни започна с 10 минути закъснение, но това не попречи на учителката ни залее с домашни. Просто невероятно...
Минаха още няколко и беше време да си ходя вкъщи. Докато вървях към спирката и си нагласях слушалките, пред мен изскочи Джейсън.
-Как беше първият учебен ден?-попита ме той
Аз не спрях предвид факта, че застана пред мен. Заобиколих го и вървях, но с по малки крачки.
-Ами, добре.-казах аз и се опитвах да си разплета слушалките
Настигна ме като вървеше с моето темпо. Нито по бавно, нито по бързо.
-От къде си?-попита ме той
-От луната.-казах аз и се засмях на неспокосаната ми шега
И той се засмя, въпреки че очаквах да ми се тросне. Може би разбра,че не обичам комуникациите.
-Явно не споделяш лична информация, така че ще те оставям, до утре.-каза и зави
-До утре.-измърморих си аз и продължих към спирката като усилих крачката
Прибрах се и първото нещо беше да си направя нещо за хапване, а после да се заема малко по сериозно с домашните и уроците си. Само, за да имам хубави оценки на входните. Наближи 16 часа и бях готова. Сега просто ще си лежа на леглото и ще си разглеждам в телефона. Видях че са ме аднали в групата на класа. Но как? Никой не ми знае социалните мрежи? Може би по името Джейсън ме е открил и така ме е аднал. Ама аз не исках...
Както и да е, аз и без това няма да влизам... Починах си добре и тате си дойде. Сготвихме заедно, а после ме пита общи неща. Навечеряхме се и всеки се насочи към леглото си. Или по точно само баща ми. Аз четох с фенерче друга книга. Мен иначе ме мързи да си отворя учебника, ама за книгите съм готова. Докато не ми се доспи чета, а после се унасям в света на сънищата и мечтите.
То училището свърши, аз за училище пиша...