Гледната точка на Лиъм:
Наистина това да се опитваш да разбереш жените е напълно невъзможно. По-добре изобщо да не се опитваш. Защо трябва да си причиняваш подобни главоболия, когато накрая отново ще направят всичко и ще объркат представите ти за естествено съществуване? Нямах представа какво се случваше с Елиза напоследък. Беше ужасно объркващо. Това момиче имаше сериозни проблеми и трябваше да изясни ситуацията най-вече със себе си и чувствата си. Поиска да се разделим. Направихме го. Тогава защо ревнува от всяка една, с която разговарям? Личи си. Виждах погледите ѝ, четях го в очите ѝ. Защо приключи връзката ни? Колкото и да се стараех, не се чувствах особено добре. През цялото време прикривах истинските си емоции, правейки се на щастлив, но истината е, че не ми останаха сили за това. Елиза ми липсваше, но нямаше да се пречупя. Нямаше да се предам и да настоявам за обяснение. Беше достатъчно зряла, за да взема сама решения. Щом е приключила всичко, така да бъде. Все някак ще намеря начин, за да продължа напред. В двореца имаше още дванадесет момичета и колкото и неприятно да звучеше, все една щеше да притежава частица от това, което Елиза има в себе си.
Всеки изминал ден беше истинско мъчение. Въпросите в главата ми вместо да намаляват, се увеличаваха. Отчаяно се нуждаех от отговори. Исках да знам причината, поради която Елиза прекрати отношенията ни. Исках логично обяснение. Исках да знам грешката си. Какво бях направил? Възможно ли е всичко да е заради случилото се в Севиля? Тя беше напълно сигурна в това, което правихме. Ами, ако съжаляваше? Възможно е, но нима това е причина да се разделим? Трябваше спешно да намеря коренът на проблема. Тея със сигурност е говорила с Елиза. Двете са близки. Споделила е. Ако разговарям с Тея, ще достигна до Елиза. Решението ми беше окончателно. Колкото и жалко да изглеждаше, не можех да се изправя срещу момичето си, тоест бившето си момиче, точно сега. И двамата се нуждаехме от време, за да обмислим доста неща.
За щастие, незабелязано успях да си уговоря среща с Тея, когато закуската приключи. Изглеждаше учудена от поканата, но не знаеше причината, която стоеше зад нея. Срещнахме се в коридора. Необичайно място за среща, но нямах нужда камерите, които снимаха всичко наоколо, да станат свидетели на тежкия разговор, който ще проведем. Шансът Тея да ми сподели тайните си с Елиза е минимален, но си струваше опитът. Бях длъжен да го направя. Тихо и внимателно ще науча всичко, а после безшумно ще се справя с всичко, което тормози Елиза. А, когато пречките между нас вече не съществуват, двамата ще поговорим и ще се съберем отново. Надявам се.
- Съжалявам, че те извиках толкова спешно, но ти си единственият ми изход. – започнах. – Елиза. Какво се случва?
- Нямам представа.
- Тея, ако знаеш, трябва да ми кажеш. Имам нужда да разбера защо Елиза се държи толкова странно и защо прекрати връзката ни. Трябва да има някакво логично обяснение.
- Има.
- Има ли? Наистина ли? – изглеждах учуден, но всичко беше, защото наистина се оказах прав. Невъзможно е Елиза да захвърли любовта ни, защото ѝ е хрумнало.
- Да, но… не мога да ти разкажа. Елиза може да пострада.
- Тея, не изпитвай търпението ми. Говори. Това е заповед. – мразех да използвам властта и позицията си, но понякога беше наложително и неизбежно едновременно.
- По дяволите, Лиъм! Защо трябва да правиш именно това?
- Принуди ме. – оправдах се.
- Хубаво. Ренета. Видяла е какво сте свършили в Севиля. Изнудила е Елиза. Или да се раздели с теб, или ще разкаже на всички и ще я дисквалифицират. Елиза нямаше избор. Направила го, за да има възможността поне да бъде близо до теб. – наистина не можех да повярвам, че в дома ми съществуваха подобни интриги. Очаквах всичко от мръсните номера на госпожица Уилсън, но това наистина беше прекалено. Оценявам фактът, че не се е разприказвала веднага, когато е научила, но да изнудваш момичето ми… това е съвсем друго. Нещо, което няма да оставя ненаказано. Както Елиза страда мълчаливо, така Ренета ще понесе и последствията от стореното.
- Благодаря, Тея. Задължен съм ти.
Знаех какво трябваше да сторя. Ренета щеше да получи добър урок. Или това момиче щеше да се укроти, или аз лично ще я отпратя обратно вкъщи. Уморих се. Писна ми от хора, които не ценят мнението ми и изборите ми. Писна ми от хора, които си мислят, че знаят кое е правилното и доброто за мен. От хора, които правят всичко възможно, за да ме разделят с жената, която обичам.
Наистина бях ядосан. Влязох в огромната всекидневна и извлякох Ренета пред погледите на всички останали момичета. Изглеждаше объркана. Нямаше представа какво се случва. Скоро щеше да разбере.
- Лиъм, какво става? Пусни ме. – направих го. Пуснах я.
- Какво си направила? – попитах я.
- Не знам за какво говориш. – и продължаваше да се прави на невинна. Тук имаше само едно невинно момиче и това беше Елиза.
- Знаеш, Ренета. Знаеш. Добре. Приемам. Наруших правилата. С Елиза спахме заедно. Разбрала си. Хубаво. Но... да изнудваш Елиза, да я заплашваш, да я принуждаваш да се раздели с мен, това вече е на съвсем различно ниво. Уморих се от игричките ти и мръсните ти номера, с които се опитваш да се добереш до мен. Дори не знам дали наистина искаш мен, или искаш короната? И всъщност, изобщо не ме интересува.
- Кълна се, че това е клевета. Не съм искала подобно нещо от Елиза.
- Значи я наричаш лъжкиня, така ли? – тя поклати отрицателно глава. Осъзнаваше, че е приклещена.
- Съжалявам. – промърмори, гледайки надолу.
- О, ще съжаляваш. Повярвай ми. Ще си понесеш наказанието. И то без знанието на някого.
- Но… аз…
- Тихо. Считано от сега, докато аз не реша, си в изолация.
- Какво?
- Да. Точно така. Няма да имаш никакъв контакт с останалите момичета. Няма да участваш в събитията. И дори ще пропуснеш балът по случай националния празник на кралството. Не ме интересува какво оправдание ще си намериш. Ако искаш се престори на болна. Все ми е тая. Знам, че ще измислиш нещо. Добра си в това. И, ако още веднъж, направиш нещо лошо на Елиза или на някое друго момиче, ако въртиш интриги и номера, ако пречиш на щастието ми, ще те изгоня. Ясно ли е?
- Да. – кимна положително.
- В сделката влиза и мълчанието ти. Никой няма да разбере какво се е случило между мен и Елиза в Севиля. Ако някой научи, ако някой дори си позволи да го обсъжда като разпространен слух, ще държа теб отговорна. И ще изхвърчиш.
- Разбрах. Добре.
- Не се занимавай с Елиза повече. Остави я намира.
Когато приключих със злата участничка, бях убеден, че връзката ми с Елиза беше спасена. Ренета нямаше да посмее да гъкне, защото повече от всичко харесваше животът в двореца. Мястото и репутацията ѝ бяха по-ценни от специалната ни нощ с Елиза. Бях закупил мълчанието ѝ на висока цена. Бях успял да разреша проблема на принцесата си. Единственото, което оставаше да направя е да говоря с нея. Да изтрия тревогите и болката и отново да бъдем заедно. Никой не ме интересуваше. Исках да прекарам остатъка от деня с Елиза. Всичко друго можеше да почака.