Не след дълго, двете момчета пристигнаха пред дома на розовокосият кореец.
Юта отговори врата и тъкмо щеше да излезе, когато Джехьон го спря и го попита:
- А аз какво да правя?!
Червенокосият въздъхна и му даде ключовете за дома си.
- Отиди при Тен, ако искаш, но не му казвай къде съм и какво правя.
- Защо?!
- Ще дойде и ще провали всичко.
Джехьон кимна и запали отново колата, а когато приятелят му излезе потегли.
Юта въздъхна и завъртя ключа, който беше в ръката му няколко пъти, след което влезе в блока.
Застана пред асансьора и натисна копчето. Изчака малко, но след като видя, че асансьорът не работи въздъхна.
Тук асансьорът работеше веднъж на сто години.
Юта започна да се качва по стълбите. Когато стигна вече беше изморен. Той се подпря на стъклото на прозореца и въздъхна тежко.
След това се изправи и отиде до вратата. Дори не натисна звънеца, а направо извади ключа и влезе вътре.
Тъкмо си свали обувките, когато телефонът му звънна.
Той погледна въпросително към устройството и вдигна.
- Дже, в момента не е точно...
- Тейонг ми писа. Каза, че е отишъл в парка.
- И не се е изгубил? - учуди се червенокосият.
- Гугъл карти на корейски. - обясни простичко момчето от другата страна - Хайде! ОТИВАЙ!
- Добре, добре! - отвърна му припряно момичето - Хей, Дже, благодаря.
- За нищо.
Двете момчета заровиха телефоните, а Юта обу отново обувките си и излезе, като не забрави да заключи.
Когато вече беше надолу се насочи към парка. Знаеше, че той е много близо до дома на бившия му и преди време точно поради тази причина беше спрял да идва.
Накрая го видя още в началото. Беше седнал с крастосани крака и имаше безизразно изражение.
- Тейонг... - заговори Юта, а в момента, в който другото момче го видя се изправи и тръгна с бърза крачка напред.
- Остави ме!
- Няма, докато не говориш с мен! - каза той и дръпна брюнета за ръката, който изгуби равновесие и се подпря на гърдите на адвоката.
Двамата седяха и се гледаха в очите. И едва сега Тейонг осъзна. Не искаше да говори с него, защото знаеше, че е способен да му прости много бързо.
- Пусни ме. - каза едвам едвам Тейонг, а Юта въздъхна и се отдалечи малко от него, като не спираше да му държи ръката.
Тейонг забеляза това и каза:
- Пусне ме, няма да избягам. Така или иначе е по-добре да те изслушам...
- Не се опасявам, че ще избягаш. - обясни японецът - Просто искам да държа ръката ти.
Тейонг усети, че се изчервява, затова наведе леко глава и каза:
- Казвай, каквото имаш да казваш.
Юта хвана с два пръста брадичката му и повдигна леко лицето му, така че очите им да се срещнат.
- Тейонги - начинът, по който го нарече по-големият, накара сърцето му да ускори ритъма си - Имаш пълното право да ми се сърдиш, да ме обвиняваш колкото си искаш и пак няма да е достатъчно - започна той, а брюнетът кимна в съгласие - Но и ти не си прав!
- Моля?
- Тен ти изневери, но на кого му пука, квит сте! Ти обаче се сърдиш на мен!
- Чакай, аз не съм му... - започна Тейонг, но изведнъж се сети за всичко, което са правили с адвоката.
- Ти не си... Какво? - попита той и се подсмихна - Не си му изневерил? Мога опровергая това, дори още сега.
Той се доближи до по-малкото момче и сля устните им в нежна целувка. Раздвижи бавно устните си срещу него.
Толкова му липсваше този вкус, не бе си дал сметка, че през тези няколко дена, в които Тейонг беше у тях, японецът се пристрасти към него.
След малко се отделиха, а Тейонг отново заби поглед в земята, така сякаш тя беше сто пъти по-интересна.
- Погледни ме... - каза Юта и Тейонг бавно изпълни - Наистина съжалявам. Просто не знаех как да ти кажа, без да те разстроя.
Тейонг не каза нищо, а само го целуна, този път по-страстно.
На Юта, разбира се, не му трябваха повече знаци, за да разбере, че по-малкото момче му е простило и отвърна на целувката, поемайки изцяло контрол над нещата...
Джехьон седеше на дивана срещу Тен, който се беше настанил на земята. Двамата играеха на карти от няколко часа и Джехьон всеки път биеше, което изнервяше дребния тайландец.
- Между другото... - започна изведнъж Тен - Защо Юта още не се прибрал?
- Оправя една каша. - отговори му Джехьон, след което погледна часовника на стената - Оелеле, виж часа! Почти единадесет и половина е! Трябва да тръгвам.
Той се изправи и взе телефона, който беше оставил на малката масичка, след което отиде в коридора. Обу си обувките и преди да излезе се обърна към червенокосият.
- Благодаря за вечерята.
- Пак заповядай! - усмихна се в отговор Тен...
Двете момчета си казаха "чао" и Джехьон излезе от апартамента, а скоро и от сградата.
Качи се в колата си и потегли. Нямаше търпение да се прибере и да види как е минал разговорът им.
Надяваше се да са се сдобрили, макар че имаше една част, която все още обичаше Юта и точно тази част щеше да го разкъса.
- Стига! - каза си той и хвана здраво волана - Радвай се за тях! - след това увеличи скоростта и скоро си беше вкъщи.
Когато пристигна пред болка си, спря колата и излезе, като не забрави да я заключи.
Влезе в сградата и се качи до последния етаж, където лампата веднага светна сама.
Това, обаче, което видя, го остави с отворена уста.
На вратата седеше ключа, който беше на Юта. Той отиде и натисна дръжката, осъзнавайки, че е заключена.
- О, колко е прост! - възкликна той и отключи, след което влезе и бързо си събу обувките.
Потърси момчетата из цялата къща, но не ги намери, явно не са се прибрали. След това огледа и установи, че всичко си беше на мястото, което го зарадва, но скоро след това настроението му бързо спадна, осъзнавайки каква беля е можело да стане.
- ЩЕ ГО УБИЯ! - изкрещя той.
Юта и Тейонг лежаха на тревата в парка. И на двамата им беше толкова приятно, че не искаха да се отделят един от друг.
По едно време обаче, телефонът на Юта звънна и той извади устройство.
- Уф, Джехьон. - отбеляза той и натисна зелената слушалка, след което долепи устройството до ухото си, казвайки раздразнено - Какво?
- Хич не ни викай какво! - изкрещя се розовокосият от другата страна на линията - ОСТАВИЛ СИ ПРОКЛЕТИЯ КЛЮЧ НА ВРАТАТА!
- Не съм. - каза Юта и претърси набързо джобовете си, в опит да намери ключа, само че него го нямаше - Опа...
- НАКАМОТО ЮТА! МЪРТЪВ СИ!
~××××××××××~
За Юта не знам, ама Уатпад просто си го проси... Абе да ви питам... На вас дава ли ви да си качвате главите? Че аз имам големи проблеми с туй чудо...