Спомените на един дневник

By cveta2000

2K 73 13

More

1 глава
2 глава
3 глава
4 глава
5 глава
6 глава
7 глава
8 глава
10 глава
Молба към маалкото читатели :D
11 глава
12 глава
13 глава

9 глава

126 3 0
By cveta2000

    " По едно време се събудих. Погледнах си телефона и видях...беше 12.54!!! Станах на бързо. Съблякох пижамата и облякох едни къси панталонки и прилепнал потник. Пуснах си косата, сресах я и изхвърчах. Около мястото, където беше огъня се бяха наредили цялата компания се смееха. Само джак стана:

  - Здравей поспаланке! Да не видя призрак в палатката? Много бързо изхвърча.

   - Добро утро на всички- казах аз и целунах Джак по бузата.

Седнах до тях и разтърках очи. Погледнах Джейк и му казах:

   - Джейк, съжалявам за вчера. И на тен Мел. Бях много груба.

   -Добре, но си ни длъжница- казаха едновременно двамата

Същност като се замисля наистина бях груба с тях. А те просто са влюбени. Чувствах се ужасно. Тя просто искаше да не бъде сама. Можеби затова имаше толкова връзки.

Закусихме палачинки. Излапах около пет със сладко. Облизах си пръстите и казах:

   - Кой от вас великолепни готвачи ги направи?

  - Аз!- каза гордо Джак.- чакам си наградата

  - Мхм...добре-казах аз и го цунках по бузата.

   Личеше си че очаква целувка по устата, но все още не исках да му доставя това удоволствие.

Той ме погледна и ми се изсмя

  - Кой за какво си мисли, Джак!-казах аз и се ухилих. В този момент бях със затворени очи и той какво мислиш че направи??

  Целуна ме! Не къде, а по устните. Стоях така и му отвърнах. Погалих го по бузата и той се отдели.

  - Върнах ти го!- каза той и се ухили.

- Хаххах.. Така си мислиш тии!- казах му аз и започнах да го гъделичкам. Той също започна да не гъделичка, а Джейк и Мелинда се смееха неудържимо.

Решихме да съберем, каквото е останало от закуската и да тръгнем към едно езеро на около 1 час и половина път оттук. Мел я боляха краката от вчерашното половин часово ходене и реши да си остане в лагера. Джейк също остана с нея за да не е сама. Тръгнахме. Вървяхме около 30 ми ути и постоянно се оглеждах. Беше толкова красиво. Джак ме прегърна и каза:

   - Харесва ли ти?

  - Много!- казах аз

   - Може ли да те помоля нещо?- попита свенливо той.

  - Разбира се-стана ми интересно какво ли ще кажр

  -Довечера ще има парти в голямото бунгало близо до палатките. Ще дойдеш ли с мен?- попита той и ме погледна право в очите.

  - Но...аз досега не съм ходила на такива партита. Какво да правя там?

  - Спокойно. Аз няма да се отлепя от теб. Няма да останеш сама. Не е кой знае какво, ще има музика, танци и т.н.

  - Ами добре тогава- казах аз с трепереща нотка в гласа.

  Продължихме да вървим около час и стигнахме до голямото езеро. Беше много красиво. Дърветата почти го покриваха. Имаше големи камъни нашарени с меки мъхове и росна трева. Имаше толкова много цветя. Решихме да влезнем в езерото. Плискахме се, плувахме ...абе общо взето много се забавлявахме. После седнахме и изядохме палачинките останали от сутринта:

  - Харесва ли ти тук?- попита ме Джак с усмивка

  - Много-утвърнах му яз, докоснах леко ръката му и му казах:

   - Имала съм хубави моменти, но никой не мобе да се сравни с този. Блягодаря ти за този ден Джак!- казах аз и го прегърнах

  Той остана като попарен, но след това постави ръка на гърба ми и каза:

  - Ти си прекрасно момиче! Не съм се чувствал така с никоя друга

  Седях вцепенена. Той ме погледна и остана безмълвен. Какво искаше да каже? Е, на мен ми беше ясно че е имал и други връзки, но защо ми каза това...незнам"

 

Continue Reading

You'll Also Like

8.1K 136 35
Корица: @Iva_Belieber Това е историята която намерих в инстаграм и мисля да преведа. Историята е тип представа с Джейсън и теб.
26.6K 632 12
Той беше на 36 години, най-красивият мъж, който някога бях виждала. Моята най-голяма слабост. Ерген, с милиони обожателки след себе си. И за мое щаст...
306K 14.9K 99
В тази книга може да прочетете някои интересни факти и тайни за момчетата. (Дори ако никога не сте се замисляли за тези неща, момичета, ще го направи...
4.2K 833 30
Моят изход, твоето начало. Понякога се нуждаем от изход. Понякога се нуждаем от ново начало. Понякога изходът и началото са разделени с много тънка...