Глава 32

600 62 17
                                    

Двете седмици минаха като в сън – не помнех много от тях.
Крис беше впрегнал всичките си усилия, за да разкрие притежателят на номера, но срещаше огромни спънки.

Но аз имах вяра в него и знаех, че няма да позволи на никой да ни нарани. Бях се преместила при майка си и никога не оставах сама. Да не говорим, че имаше патрулна кола пред домът й.

Непрекъснато обсъждах с Крис интериорът за детската стая и му изпращах снимки с различни дизайни. Той ме държеше в неведение нарочно, като не ми показваше какво е свършил до този момент.

Един ден мама беше излезнала да напазарува и бях останала сама. Всички бяха заети със задачите си за деня, а аз бях обещала да си стоя вкъщи.

Вече беше краят на февруари и се очакваше скоро да родя. Очакването ме държеше в трепетно настроение – нямах търпение вече да гушна бебето си.

Погледнах през прозорецът и видях паркираната патрулна кола отпред – всичко беше наред. Телефонът ми иззвъня – беше Крис:

- Скъпа, здравей! Познай какво? – чух веселият му глас.

- Какво?

- Утре ще дойда и ще те взема! Очаквам днес последни доставки от мебелният магазин, за да подредя стаята на Матео. Сигурно вече полудяваш, нали?

- Дали полудявам? Не са ме оставили за две минути сама. Може би само, когато спя. Крис, досадно е вече!

- Знам, но потърпи до утре.

Поговорихме си още малко и затворих. Не му казах, че днес съм сама, защото колегите му - така или иначе - стояха на пост.

Отидох в стаята си и си събрах багажът, за да е готов за утре. Прибирах купчините дрехи в куфари, когато ми се припи чай.

Матео се въртеше в коремът ми и не ми даваше мира. Може би един чай щеше да му се отрази добре.
Когато налях горещата вода в чашата и оставих да се запари чаят ми, погледът ми се плъзна по масата.
Много гола ми се виждаше. Живка не беше затворила и изведнъж ми се прииска да сложа няколко цвята във ваза, за да добие по – красив вид цялата кухня.

Какво щеше да стане, ако само слезех по няколко стълби и заобиколях сградата? Нищо!

Бързо облякох палтото си и отворих входната врата.
Насреща ми се изкачваше тъмнокоса и много красива жена. Може би се беше объркала, защото не ми се вярваше да идва при мама, а и аз не я познавах.

- Добър ден! – извиках – Да не се объркахте?

Тя вдигна поглед към мен, взимайки на бегом последните стълби и каза:

- Не! Не съм се объркала! На правилното място съм! – устата й се разтегна в усмивка, но от очите й струеше злост.

- Кого търсите, тогава? Аз не Ви познавам!

- Теб търся, уличнице! – сграбчи ръката ми и ме повлече по стълбите надолу. – Сега ще се качиш тихо и мирно в колата ми и ще се повозим малко!

You'll also like

          

Очите ми се разшириха в ужас, защото видях, че в ръката си стиска малък пистолет, който беше насочила към мен.
Не се съпротивлявах, защото знаех, че може и да ме блъсне по стълбите.

- Коя си ти? Какво искаш от мен?

- Аз ли? Ще си поговорим по време на разходката ни.

Отвори вратата на червена кола и ме побутна да вляза. Цялото ми тяло беше сковано от страх, но влязох в колата й. Лошото беше, че усетих силно стягане в областта на коремът.

"Бебчо, моля те! Стой си вътре и не излизай още! Не е сега моментът!"

Жената се мушна ловко от другата страна на автомобилът и потегли. Мина най – невъзмутимо покрай полицейската кола и дори вдигна ръка за поздрав, след което се отправихме към непозната за мен дестинация...

- Сега ще отговоря на всичките ти въпроси, а след това... Имам някои идеи за теб. – изсмя се истерично тя, размахвайки пистолетът – Не обещавам, че ще ти харесат, но на мен ще ми доставят невероятно удоволствие. Питай!

- Коя си ти, за Бога?

- Аз ли? Историята е кратка, но за сметка на това – забавна. Казвам се Мария. Или е по – добре да се представя с другото си име? Лидия, приятно ми е! – започна да се смее тя – Хубаво ли ти беше, кучко, да откраднеш двама от мъжете ми? Първо Илиян, а сега и Крис?

Очите ми се бяха разширили от ужас – вече знаех, че тази история няма да свърши добре...

- Видях снимките ти с Илиян, помниш ли? Тогава не се показа, но аз не се предадох! След като напусна, ми беше изключително лесно да те намеря! Разпитах шефката ти и се представих за твоя приятелка. След това просто те проследих, но ти си достатъчно глупава, за да забележиш, нали? Видях ви и онази първа вечер с Крис! Мръсница! Не ти беше достатъчен Илиян, а посегна и на него, нали? След това се зарадвах, щом изчезна, но аз те проследих отново. И какво стана? Отново улови в мрежите си Илиян! Чудя се едно – от кого си бременна всъщност? Курва като теб, сигурно е изгубила бройката на мъжете, с които е спала. Уличница!

Устата й се изкриви в яростна гримаса и се извърна, за да ме удари през лицето.
В това време телефонът ми звънна и тя се стресна, изтървайки воланът на колата...

Последното, което видях, бяха приближаващите се стопове на друга кола...

Изпищях...

Крис

Креватчето на Матео беше сглобено и трябваше да го застеля с ухаещите бебешки чаршафи. Бях подредил всичко и до час трябваше да тръгна към Вероника – щях да я изненадам.

Поставих няколко играчки отстрани и се заех да окача висулката, която пееше и светеше.
След като бях готов с всичко, набрах номеът й, за да й споделя радостната вест. След третото набиране вече се притесних сериозно и избрах сестра си.

- Каро, Рони с теб ли е?

- Не, не е с мен. Трябва да си е вкъщи...

- Не вдига! Отиди и виж какво се случва, по дяволите!

- Крис, успокой се! Тя е с майка си! Може да се къпе, може да спи, може да...

- Стига! – изкрещях в слушалката – Просто си вдигни задникът и иди там!

Затворих и ядно изругах. Набрах Лора:

- Лора, здравей. Рони с теб ли е?

- Здравей, Крис. Не, не е с мен. Аз излязох да купя подарък за бебето ви, но пътувам натам. Всичко наред ли е?

- Не! Не е наред! Не ми вдига... – зарових пръсти в косата си – Ако й се е случило нещо...

- Крис, патрулната кола е отпред.

- Мамка му, забравих! Чао!

Следващият номер, който набрах, ме свърза директно с полицая, който охраняваше домът им.

- Петров, Вероника да е излизала някъде? Вкъщи ли си е?

- Преди малко излезе на разходка с някаква приятелка. Много красива...

- Каква приятелка? Опиши ми я!

- Тъмна коса, светли очи, много красива...

- Мамка му и късмет! – изругах и затворих.

Вече се досещах какво беше станало, но не ми се искаше да повярвам...
Телефонът ми иззвъня, беше майка ми:

- Крис, скъпи, здравей. Обаждам се, за да ти кажа, че вчера видях Мария в магазина...

- И ми го казваш сега? Майко, Вероника е изчезнала! Тази жена е луда и сега тя е с нея!

- Крис...

Затворих, пътьом грабнах якето си и ключовете за колата. Трябваше да намеря Рони възможно най – бързо!

Гумите на колата ми изсвириха и с мръсна газ потеглих на най – дългото си пътуване...

Ето! Мария е! Ех че 6то чувство имам

3y ago

МАРИЯ! Само да си я докоснала, ще измета улиците с теб!

3y ago

Мечтание 🔞Where stories live. Discover now