Спомен: Демонът

3: Той не се страхува

-Не ми трябва да ме развеждат. Справям се и сама - твърдо заяви момичето.
Зеленоокият красавец, вече излязъл от скривалището си, се засмя леко и сложи ръка на рамото й.
-Виж, знам коя си. От месец си в моята гимназия, а всички вече говорят за теб. От едва два дни си в пансиона, а коридорите се изпразват веднага щом влезеш в сградата. Може би ще се справиш с разучаването на обстановката и сама, но това не променя факта, че ти трябват приятели тук. Аз мога да ти помогна за това - очите на момчето бяха забили погледа си в нея.
Мей потрепери. Не бе свикнала някой да има дързостта да я гледа толкова неприкрито. Зеленито му очи гледаха в нейните сиви. Тя не виждаше страх, не виждаше уплаха. Ръката на рамото й бе топла и леко груба, но допира беше нежен. Тя побърза да се отърве от мислите си и се савъртя в обратната посока. Обърна му гръб и се отправи по коридора, без да му каже и дума. Той обаче не се отказа и тръгна след нея.
-Без да искаш тръгна в правилната посока. От тук започва обиколката ни. Това е Занимателният етаж. Тук е фитнеса - каза той, посочвайки една от полу-потрошените врати.
-Не ходя на фитнес - опита се да пречупи хъса му.
-Добре. А в следващата стая има маса за тенис - упорито продължи той.
-Не играя.
-Ще те науча. А тук е занималнята. Предназначена е да си пишем домашното в нея, но никой не я използва.
-И никой не влиза тук? - заинтересува се момичето.
-От две години живея тук и никога не съм виждал друг, освен чистачите, да отваря тази врата - обясни момчето. - Но ако ти трябва място на което да си сама, мога да ти предложа нещо по красиво. Последвай ме.
И тя го последва до края на коридора. Той отвори една черна врата и я прикани с жест да влезе. Разкри се малка стая, чийто стени бяха покрити от рафтове с прашасали стари книги. Момичето бе доволно, но той продължи до дъното на стаята, където се намираше единствения прозорец. Отвори го и го прекрачи. Оказа се че там има тераса.
- Това е Забранената тераса. Никой не идва тук, защото е възможно да се срути, но аз я посещавам често от година и все още е цяла. Варатата към нея се намира в съседната стая, но винаги е заключена. Може да идваш по всяко време, само не изпивай сапасите ми.
Преди Мей да попита, той разкри няколко бутилки, скрити под няколко одеала захвърлени на земята.
-Алкохол? Започвам да не те мразя - каза тя, а на момчето му се стори, че дори видя лека усмивка на лицето й.
-И това ако не е повод да пием?! - каза, отваряйки едно червено вино.