Тигрова акула

8 глава

❤️Vote/Comment❤️

— Колко интересна тема на разговор, госпожице Шан. – засмя се този мъж, който не спря да я зяпа в гърдите през целия разговор, а Диляна приемаше това толкова спокойно, сякаш ѝ беше задължение.

— Бих казала странно стечение на обстоятелствата, господин Морозов. – Диляна пък продължаваше да се усмихва сладко и по един странно наивен начин, показваше страна от своя характер, която аз преди не бях виждал от нея.

— А кое е това кученце, госпожице Шан? Новата ви играчка? – едва се сдържах да не ахна на подбора на думи на изключително невъзпитания господин.

Диляна погледна към мен с погледа "аз ще говоря" и властно сложи ръка на бедрото ми, карайки ме да си поема дълбоко дъх. Задъхах се. Белият ѝ остър маникюр подразни бедрото ми и аз стиснах облегалките, за да възспра странния порив, който мина през мен. Така ли се чувстваха жените, когато ги хванеш за бедрото? Само не трябваше да получавам ерекция, защото щеше да бъде много неловко. Боже, беше трудно!

— Не е моя играчка. Не ревнувайте. Просто е под мое командване. – Диляна върна погледа си към господин Морозов, който гледаше ръката, с която Диляна ме докосваше по бедрото.

Дали Диляна нямаше нещо общо с този господин? Или пък му се искаше да бъде на мое място, за да може тя да го докосва по този начин, по който докосваше мен? Не можех да преценя добре, но исках да вярвам, че беше второто. И защо за бога ме нарече "играчка"? Какво трябваше да означава това? За какво използваше Диляна такива като мен, че чак и този да знаеше? Исках ли въобще да знам? Трябваше ли да се притеснявам? Такива въпроси обикаляха главата ми, но дори търсенето на техните отговори не можеше да ме възпре от порива, който обливаше тялото ми всеки път когато Диляна раздвижеше ръката си за малко по бедрото ми. Бях на път да получа ерекция и това не беше никак добре. Трябваше да спре незабавно да трие ръката и най-вече леко да впива ноктите си в бедрото ми, защото създаваше много странни импулси по моето тяло, които не можех да възпирам и се сблъскваха с моите слабини. Само ако можех да се укротя... за бога, все едно бях тийнейджър! Опитах се да се съсредоточа в техния разговор, но виждах само как устните им се мърдаха, не можех да дослушам за какво говореха. Само трябваше едно нещо да не правя и то беше да не поглеждам към Диляна, защото добре знаех къде щеше да попадне погледа ми. Преглътнах тежко и стиснах здраво подлакъдниците, молейки се никой да не види нищо от това как се борех със своето тяло.