Killing me softly

13.

Гл. т. Хе Су:

Чух как вратата на тоалетната се затръшна зад гърба ми и в следващия момент Джънгкук хвана ръката ми и ме дръпна назад към себе си. 

-Какво по дяволите си мислиш, че правиш, Джейкъб?!

-Остави ни! Тя е моя приятелка, а ти,- той направи една крачка към нас и посочи към Джънгкук.- не я притежаваш!

-Напротив...-притаих дъх при отговора му и стрелнах притеснен поглед към Джейк.- Махай се преди нещата да са загрубели. Приятелството ти със Су приключи.- Кук изблъска Джейк назад.

-Не ти си този, който го решава! Тя никога не е била твоя и няма да бъде! Няма да го допусна!- той удари Кук, а той на свой ред ме бутна зад себе си и му отвърна. Джейк се строполи на земята от удара и сякаш просто се отказа от боя, който той самия започна.

-Куки!- пискливия глас на Стейси се чу от другия край на коридора, но той не й обърна внимание. Хвана ръката ми и ме задърпа напред игнорирайки погледите на всички около нас.

Опитвах се да се измъкна от хватката му, но при всеки опит той я затягаше правейки целта ми невъзможна. Чувах шепотите на учениците край нас. Можех да усетя погледите им върху себе си. Спрях внезапно и това върна Кук крачка назад.

-Джеон Джънгкук!- той се обърна и вдигна вежда въпросително.- Пусни ме! 

-Не искам.

-А, какво искаш тогава?

-Да бъдеш моя!- отговора му ме шокира и съм почти сигурна, че отворих уста от изненада.

-М-моля... Джънгкук какво за бога- той не ме остави да довърша и ме целуна.

-Говориш прекалено много.- гласът му беше тих така, че само аз да го чувам.

-Твоя съм!

***

Седмицата до бала мина неусетно. Прекарвах по-голямата част от времето си с Джънгкук. През останалото време се опитвах да избягвам Стейси въпреки, че бях почти напълно сигурна, че ме следи. Усещах присъствието й навсякъде. Бях под постоянен стрес, но макар Джънгкук да ме питаше какво се случва аз не исках да му кажа.

-Уоу! Красива си!- усмихнах се и усетих как се изчервявам. Кук беше дошъл да ме вземе за бала.

-Лельо, тръгвам! Лека нощ!

-Приятно изкарване, миличка!- взех ключовете си и заключих входната врата.

Джънгкук хвана ръката ми и сплете пръстите ни като ме поведе към колата си. Отвори ми вратата на предната седалка, а после седна на шофьорското място до мен.

-Джентълмен.

-За теб, винаги!- усмихна се и се наведе да ме целуне. После запали двигателя и тръгна към училище.

Всичко беше обсипано с лампички, правейки двора да изглежда великолепно. Тиха музика изпълваше пространството. Джънгкук пусна ръката ми и каза, че отива за питие. Стоях и се наслаждавах на невероятната обстановка. До мен дойде Стейси в блестящата си пастелно розова рокля.

-Вечерта ще бъде интересна!- лека усмивка се появи на лицето й и ме подмина.

Нямах представа какво имаше предвид Стейси с думите си, но просто я игнорирах и се наслаждавах на бала. Започна бавна песен и Джънгкук хвана ръката ми и ме дръпна към себе си. Първоначално бях шокирана, но после се отпуснах и сложих ръцете си на гърдите му.

-Харесва ли ти вечерта?-вдигнах поглед, за да срещна този на Кук.

-Вечерта е- бях прекъсната от внезапното спиране на музиката. На сцената се качи Стейси и пробва микрофона.

-Бих желала да взема вниманието ви за момент.- усмивка се появи на лицето й си пое дълбоко въздух.- Както всички знаете тази година в нашето прекрасно училище се премести нова ученичка. Всички правилно мислите. Хе Су!- при споменаването не името ми застинах и тя премести злобния си поглед към мен.- Тя дойде със сърцераздирателната си история за мъртвите й родители. Колко е тъжна и разбита от загубата им, но никога не каза истината. Тя самата е виновна за смъртта на родителите си! Тя е предизвикала катастрофата.- застинах на място. Не можех да повярвам на ушите си. Как за бога се беше добрала до тази информация?!

Започнах да дишам учестено и очите ми се насълзиха. Запристъпвах бавно назад и избягах от двора. Чух гласът на Джънгкук зад себе си, който се опитваше да ме спре, но аз го игнорирах и продължавах да тичам. В главата ми се повтаряше момента от катастрофата отново и отново. "Не, не, не! Не е истина! Как е разбрала...?" Започнах да плача неконтролируемо. Тръгнах да пресичам по улицата пред мен, когато фарове на кола ме заслепиха. Виждах как автомобила се приближава към мен и застинах на място.

-СУ!- чу се звук от счупени стъкла и аларма на кола.