Глава VI

182 7 0
                                    

Падах и падах надолу. Имах чувството,че от пет минути падах и вече се молих всичко да приключи и просто да се разбия на дъното.
  Тогава цопнах във вода със силно течение, което ме отнесе. Водата ставаше все по-бърза. Дърпаше  ме ту надолу, наляво, надясно докато накрая течението спря и водата вече беше спокойна. Стана плитко и можех да стъпвам. Не знаех на каква дълбочина се намирах, но нямаше шанс да се върна обратно. Видях бряг. На брегът имаше лилав пясък,в който можех да потъна. Не си усещах краката и затова се проснах на него. Чух отново пеещия вятър. Когато започнах да си усещам краката реших да се опитам да се изправя. Чух чучулигане на птица. Последвах звукът. Видях ярката светлина и излязох на една нива,където грееше слънце. Там имаше къща. Всичко беше толкова странно. Къщата беше празна,но имаше течаща вода, ток и малко плодове. Времето беше много горещо ,затова се наложи да сваля половината дрехи от тялото ми. Бях толкова изморена,че легнах на твърдото легло и заспах.
   Навън бе още светло когато се събудих. Нямах часовник ,за да видя колко е часа но слънцето печеше високо в небето. Всичко ми изглеждаше като сън.  Хапнах малко плодове и реших да тръгна на някъде. Край мен имаше само нива и бях объркана някъде да тръгна . Вървях,вървях и вървях , а слънцето продължаваше да пече силно. Нямаше край. Накрая задуха вятър и видях големи дървета. Не знаех дали вече халюционирам или наистина имаше гора от дървета пред мен. Въпреки това бях толкова щастлива да намеря сянка. Дърветата бяха толкова високи все едно стигаха до облаците. Реших да се покатеря на едно . Започнах да се катеря и отвреме на време се спирах на някой клон да си почина. Катерих се,а дървото нямаше край. От височината, на която бях се виждаше гора и гора, река и нещо като малко селце. Реших да сляза от дървото и да тръгна към селцето. Може би там ще има хора,които ще ми кажат къде съм и изобщо как да се върна у дома.
Стигнах до селцето. То беше пусто и някак страшно. Тези празни малки къщурки сред високите дървета. Някога са живели хора тук,но очевидно от много време не е имало никой.
Не знаех какво да правя . Просто седнах на тревата близо до реката и се загледах във водата. Къде бях? Мъртва ли съм? Сънувам ли ? Ще се върна ли вкъщи? Какво да правя сега?

Тъмната гора( Dark forest) Where stories live. Discover now