Мина и останалите се разхождаха из градината на училището, като Херин и Джени й разказваха различни истории, свързани с мястото.
-Има нещо странно в тази Мина.- каза Джънгмо на Алън, който го погледна въпросително.
-Какво искаш да кажеш? Тя си изглежда съвсем нормално.
-Усещам някаква сила, витаеща около нея. Не мога да ти кажа точно каква, но я усещам много интензивно.
-Можеш ли поне да разбереш дали е добронамерена...?- Алън погледна към Мина.
-Не усещам онези зли сили, които по принцип усещам, когато съм около злонамерени души.
-Значи силата за която твърдиш, че усещаш около нея, е добронамерена?
-Така мисля.
-Това е добре.- кимна Алън.- Мисля, че ще трябва да обсъдим това с останалите, и да опитаме да разберем истината за Мина.
Джънгмо кимна, съгласявайки се с приятеля си.
Дочул разговора им, Хьонгджун се приближи до тях, слагайки ръката си на рамото на Алън, който се стресна от своя страна.
-Спокойно, аз съм.- каза Хьонгджун.
-Има ли нещо, че се промъкваш така зад нас?- попита го Алън.
-Чух разговора ви.- Хьонджун каза спокойно с равен тон.- Аз също мисля, че нещо не е наред с това момиче.
-И ти ли усещаш нещо да витае около нея?- Джънгмо се обърна рязко към него.
-Не, че го усещам, ами го видях.
-Как така си го видял?- попита Алън объркано.- Вие двамата сте много странни. Единия усеща нещо, другия го вижда.
-Засякох погледа й, и го видях в очите й.
-Трябва да говорим с Джени и Херин, понеже те са запознати с подоробностите около нея.- каза Джънгмо.- Единственият проблем обаче е, че Джени настоява, че Мина е обикновен човек.
-И проблема в това е...?- попита Алън.
-Тя няма да ми каже нищо.- въздъхна Джънгмо.
-Тогава Херин ще го направи.- каза Хьогджун.- Ще накарам Тейонг да я разпита.
-Добре. Аз през това време ще се опитам да извлека информация и от Джени.- Джънгмо кимна.
-Разбрахме се.
-Момчета, изоставате. Хайде малко по-бързо да вървите.- каза Джени.
