𝓨𝓮𝓼, 𝓜𝔂 𝓛𝓸𝓻𝓭 (𝐓𝐚𝐞𝐊𝐨𝐨𝐤)(𝐂𝐨𝐦𝐩𝐥𝐞𝐭𝐞𝐝)

♱ 𝕮𝖍𝖆𝖕𝖙𝖊𝖗 14 ♱

-Аз съм иконома на семейство Бернер, Мин Йонги. Най-накрая се запознаваме без прикрития. Честно казано съм много изненадан, за пръв път виждам демон като иконом. И то първокласен демон като теб, личи си че не си обикновеното некадърно демонче.
-И аз не съм по-малко изненадан. Предполага се, че си неутрален между баланса с хората и боговете, жътварю. Защо Бог като теб играе роля на иконом?
-Да кажем, че се влюбих в жена.
-И коя е тази жена?

-Защо питаш при положение, че вече знаеш отговора?- обади се женски глас, а щом Техьонг разпозна гласът ѝ плавно премести ръката на Джънгкук от очите си.
-Мадам?
-Не очаквах, че някой ще успее да види истинската форма на Йонги.
-Имах съмнения, че вие може да стоите зад всичко това, но алибито ви беше прекалено перфектно. - момчето накара иконома да го пусне и стъпи на земята, вглеждайки се в нея.
-Нима имаш подозрения към мен? Твоята леля?
-Ако имате потенциал да бъдете сериен убиец, то кръвната ни връзка няма значение. Никой от списъка ни със заподозрени не би бил способен да извърши толкова много убийства, но ако някой от тях има нечовешки съучастник това променя всичко. - всички слушаха внимателно впечатляващите аргументи на младото момче.- Ако може да влезе в стаята за миг без да забележим, то тогава може спокойно да се докопа и до вистконта. Вие двамата сте единствени, които отговарят на Jack the Killer-а. Мадам Бурдо и Мин Йонги. Жертвите ви имаха едно общо нещо, мадам - всички са пациенти от болницата в която работите. Остана само един пациент от списъка който не е убит, затова намерихме къде живее и стигнахме дотук, въпреки че не успяхме да я спасим...

-Това е много тъжно, мой любими племеннико...- отвърна тя, вглеждайки се в момчето.- Ако не беше толкова умен все още щяхме да играем шах заедно. Но...- тя присви ръце в юмруци, гледайки към двете момчета пред себе си с огорчение и ярост.- Този път няма да получиш нищо!- след тези свирепи думи от нейна страна звук на трион се разнесе из цялата улица.

Както всички Жътвари така и Йонги притежаваше оръжие, с което да колекционира душите на покойниците - това бе трион, но уви не беше просто обикновен трион - той е неразрушим и можеше да премине през всичко, дори през бетонена стена.
С размах на двете си ръце Йонги насочи оръжието към младия милорд, готов да го разчлени на две, но Джънгкук застана пред него и с двете си ръце хвана триона, така че да не се нарани. С малко сила и упора отблъсна оръжието, както и мъжът пред себе си.