Обичам те, дори и да боли

Глава 1

Беше рано сутринта, слънцето грееше, а навън се чуваха клаксоните на колите. Йонгдже бе тук от 2 месеца и вече бе свикнал, но лятната ваканция свърши...и вече е време за новото училище. Той спеше, когато изведнъж чу шум и отвори очи. Все още полу-заспал, стана и погледна през малкия прозорец и видя съседа си- Марк. Тогава се досети, че закъснява и веднага побърза да се облече. Взе раницата и изтича навън. Той не спря и продължи да тича към училище, а Марк тичаше след него.

- Как можа да се успиш на първия си учебен ден в новото училище?

-Аз съжалявам...просто бях изморен.

Не след дълго те се озоваха в училище. Пръв в стаята влезе Марк и седна на първия чин на средната редичка.

-Е ученици, днес имаме нов ученик. Моля, дръжте се добре с него. Можеш да влезеш.- обяви учителката- Мин Джи

Йонгдже плахо влезе в стаята и се представи. Учителката му посочи място, където да седне и започна да проверява отсъстващите.

-Дехюн..Дехюн? Отново ли закъснява това момче..- каза Мин Джи, която сякаш бе свикнала с това.

Точно тогава влетя Дехюн. За разлика от останалите, Дехюн изглеждаше спокоен, сякаш не го интересуваше.Без да обели нито дума, той си седна на чина.

-Няма ли да кажеш нещо?-спокойно каза Мин Джи сякаш това се случваше всеки ден

-Нещо днес пак не сте в настроение...май поредният мъж ви е зарязал.-каза Дехюн бездушно

Целия клас освен Дехюн и Йонгдже почнаха да се смеят. Дехюн имаше право, Мин Джи нямаше късмет с мъжете и когато и кажат нещо подобно, това я изкарва извън релси.

-Така ли? Ти май много знаеш. Достатъчно, че да разведеш новия ученик, а Дехюн?-каза тя със строг тон

-Всички знаем, учителко, че няма да го направя.-отвърна Дехюн самоуверено

-Ще го направиш освен, ако не искаш да бъдеш изключен.-заяви Мин Джи

Дехюн просто въздъхна и потъна в дълбоки размисли. Йонгдже, който седеше на съседната редичка, го гледаше учедено заради неговото държание. През целия останал час не се чу никакъв шум, единствено учителката говореше.. и как да се чуе шум, като тя бе приспала всеки един в стаята освен Йонгдже.Когато часът свърши, Дехюн побърза да излезе от стаята, а Йонгдже тичаше по него като кученце, той го следваше буквално на всякъде. Така бе през целия ден.

По време на последния час Йонгдже не спираше да гледа през прозореца, а навън валеше дъжд. Когато най-сетне този първи, така изморителен ден свърши, Йонгдже отново тръгна след Дехюн. Изведнъж студеното момче се обърна...