Събудих се от неприятно студено мокро нещо по лицето си.
- Какво става?! - скочих от леглото. Миа стоеше отстрани с чаша вода.
- Трябваше да изтрезнееш - тя поклати чашката в ръката си - ставай, имаме работа! До петнайсет минути да си готова, иначе тръгвам без теб! - и тя излезе от стаята.
Бях много объркана и няколко секунди просто стоях така седнала в леглото, за да обмисля какво се случи преди малко. Когато осъзнах, че ми остават по-малко от петнадесет минути, бързо се измъкнах от завивките и отидох да се обличам. Взех първото нещо, което ми попадна и то се оказа зелена риза и бели панталони. Бързо се облякох, взех си чантата и слязох долу. Миа ме чакаше с поглед, вперен в часовника си.
- Точно навреме. Хайде да тръгваме.
- Къде отиваме?
- Ще ти обясня в движение.
След минути, вече пътувахме по булеварда с колата и Миа започна да обяснява.
- Трябваше да излезем от вкъщи, за да ти обясня какво имам в предвид. Избери заведение, където да хапнем.
Погледнах я смаяно.
- Ако не е нищо важно, защо ме изрита така от леглото с тази вода и ми даде нищожно време за да се облека?!
- Защото иначе щеше да се забавиш поне час. А дотогава кой знае какво има да става.
- Какво имаш в предвид?
- Ще обясня като седнем да ядем.
Потърсих в интернет заведения за хранене наблизо и се оказа, че имаше едно на десет минути от нашата точка, затова отидохме там. Беше приятна обстановката вътре, взехме си закуска и седнахме на една по-отдалечена маса.
- Какво ще ми казваш?
- Найонг и Техьонг все по-често говорят за тръгване.
Защо аз не знаех за това?
- Не! Не може да тръгнат! Това ще обърка всичките ни планове!
- Знам и затова трябва да направим най-очакваното нещо. Извини се.
Моля?
- Искаш да се извиня след всичко, което направихме?
Миа кимна.
- Миа Чой, ти нормална ли си?! Как може да ми кажеш сега?! - извиках и хората на съседните маси се обърнаха да видят какво става. Смутих се и се поклоних.
- Не е нужно да крещиш. В момента Найонг е ударила на камък. Ти не се извиняваш, а напротив, търсиш начин да я изобличиш. Тя знае и няма полза да води безгласни спорове с теб. На нея не ѝ пука, че харесваш гаджето ѝ. Тя знае, че този път се е подсигурила. Въпросът е ти дали ще приемеш нейната игра.
- Какво имаш предвид?
- Искам да кажа, че когато се извиниш и разиграеш театър колко жестоко си постъпила и как съжаляваш, Найонг ще има контрол над теб. Тя ще е доволна, защото ще мисли, че си се предала. Ще иска да те използва и за друго. По този начин няма да се налага да напускат.
![𝑴𝒚 𝑯𝒂𝒏𝒅𝒔𝒐𝒎𝒆 𝑩𝒐𝒔𝒔//𝑱. 𝑱𝑲 [ЗАВЪРШЕНА] par jungkookie_glitter](https://img.wattpad.com/cover/251529424-80-k117924.jpg)
Поклатих глава. Това не звучеше зле, но гордостта ми не позволяваше да поема вина за нещо, в което нямам ни най-малко участие.
Миа сякаш прочете мислите ми.
- Ще се упражняваме, докато го направиш както трябва. Не се тревожи. Ще открием начин да покажем истинското ѝ лице.
****
Привечер се прибрахме у нас. Цял ден с Миа бяхме репетирали на един изоставен амфитеатър извинението ми, докато не ми каза, че съм се справила.
За пръв път след случката се присъединихме на вечеря с останалите. Те не ме гледаха много мило, по-скоро не ми обърнаха голямо внимание. Само Хосок и Юнги ми се усмихнаха лекичко.
- Трябва да ви кажа нещо - заявих аз, когато вече бяхме в трапезарята. Найонг ме погледна с победоносен поглед, а Техьонг дори и не си направи труда да го стори.
Преместих се с няколко крачки встрани от масата и коленичих на пода.
- Съжалявам.
Техьонг още не гледаше.
- Съжалявам за всичко, което се случи. Не мога да представя обяснение, но искрено съжалявам. Найонг, прости ми.
И Ким Техьонг ме погледна. В погледа му се четеше скрита благодарност.
- През тези дни обмислих внимателно случилото се. Не знам какво ми стана. Да, бях аз. Може би съм била и пияна. Нося отговорност за поведението си и моля да ми простите. Най-вече Найонг, която нараних, и всички останали приятели - и точно тук две сълзи потекоха от очите ми. Разбира се, това бе театър. Не изпитвах вина, защото не аз бях отговорната тук.
- Моля да ми простите. Искрено се разкайвам за случилото се - бързо избърсах сълзите си и станах, като се поклоних ниско. Когато се изправих, срещнах погледа на Миа - беше много доволна. Потиснах усмивката си.
Тъкмо щях престорено да си вървя в стаята, когато Хосок проговори.
- Лаура.
Обърнах се. Ето, започна се.
- Не съм наясно какво си помислила преди, но се надявам чувствата ти да са искрени. Аз те познавам като различен човек. Ти си усмихната, забавна, винаги готината приятелка и човек, на който се доверявам. Вярвам, че е недоразумение и с Найонг ще се сдобрите - той се усмихна. За миг ми се дощя наистина да се разплача и всъщност една сълза отново потече по лицето ми, но този път истинска. Щеше ми се да ви кажа, помислих си.
- Лаура, приемам извинението ти - проговори Найонг. - Може би онази нощ не си била на себе си. Може би си пила, може би си взела друго - тя имаше предвид наркотици и две червени петна се появиха на бузите ми от смущение и срам. Как смее тази глупачка!
- Ти си моя приятелка и бих искала да остане така - Найонг ми се усмихна. И аз се усмихнах, но вътрешно исках да я убия.
Останалите, също както в плана ни, след помиряването с Найонг ми простиха и съжалиха, че са ме игнорирали. Аз се усмихнах леко. Не бяха лоши, акó и Найонг да ги водеше за носа.
- След като Найонг ти е простила, и аз ще ти простя. Но не мисли, че всичко е като преди- Техьонг беше последен. Как е устроено това момче - толкова красиво, но с ледено сърце. Все едно гледах цвят на лотос, затворен в кубче лед.
Но скоро и това щеше да приключи.
