14

14 1 1
                                    

Събудих се от неприятно студено мокро нещо по лицето си.
- Какво става?! - скочих от леглото. Миа стоеше отстрани с чаша вода.
- Трябваше да изтрезнееш - тя поклати чашката в ръката си - ставай, имаме работа! До петнайсет минути да си готова, иначе тръгвам без теб! - и тя излезе от стаята.

Бях много объркана и няколко секунди просто стоях така седнала в леглото, за да обмисля какво се случи преди малко. Когато осъзнах, че ми остават по-малко от петнадесет минути, бързо се измъкнах от завивките и отидох да се обличам. Взех първото нещо, което ми попадна и то се оказа зелена риза и бели панталони. Бързо се облякох, взех си чантата и слязох долу. Миа ме чакаше с поглед, вперен в часовника си.

- Точно навреме. Хайде да тръгваме.
- Къде отиваме?
- Ще ти обясня в движение.

След минути, вече пътувахме по булеварда с колата и Миа започна да обяснява.
- Трябваше да излезем от вкъщи, за да ти обясня какво имам в предвид. Избери заведение, където да хапнем.
Погледнах я смаяно.
- Ако не е нищо важно, защо ме изрита така от леглото с тази вода и ми даде нищожно време за да се облека?!
- Защото иначе щеше да се забавиш поне час. А дотогава кой знае какво има да става.
- Какво имаш в предвид?
- Ще обясня като седнем да ядем.

Потърсих в интернет заведения за хранене наблизо и се оказа, че имаше едно на десет минути от нашата точка, затова отидохме там. Беше приятна обстановката вътре, взехме си закуска и седнахме на една по-отдалечена маса.

- Какво ще ми казваш?
- Найонг и Техьонг все по-често говорят за тръгване.
Защо аз не знаех за това?
- Не! Не може да тръгнат! Това ще обърка всичките ни планове!
- Знам и затова трябва да направим най-очакваното нещо. Извини се.
Моля?
- Искаш да се извиня след всичко, което направихме?
Миа кимна.
- Миа Чой, ти нормална ли си?! Как може да ми кажеш сега?! - извиках и хората на съседните маси се обърнаха да видят какво става. Смутих се и се поклоних.
- Не е нужно да крещиш. В момента Найонг е ударила на камък. Ти не се извиняваш, а напротив, търсиш начин да я изобличиш. Тя знае и няма полза да води безгласни спорове с теб. На нея не ѝ пука, че харесваш гаджето ѝ. Тя знае, че този път се е подсигурила. Въпросът е ти дали ще приемеш нейната игра.

- Какво имаш предвид?
- Искам да кажа, че когато се извиниш и разиграеш театър колко жестоко си постъпила и как съжаляваш, Найонг ще има контрол над теб. Тя ще е доволна, защото ще мисли, че си се предала. Ще иска да те използва и за друго. По този начин няма да се налага да напускат.

Bad Girls | k.th.Where stories live. Discover now