STORM OF EMOTIONS

47.Лагер до Пусан

Честно казано, доста странно се чувствах целият ден. Поради две причини: беше доста странно да не си говоря с Хюнджин, но и онзи въпрос, който си зададох по - рано, също ме преследваше още.

„Дали целувката е значила нещо за Те Ри?"

Дори не знам, защо продължам да го мисля? Чим много добре знае, че го харесвам само като приятел, както и аз знам, че той ме харесва само като приятелка. Не разбирам какъв ми е проблема!

***

Сряда и четвъртък минаха доста бързо. Кога бяхме понеделник, а сега вече бяхме петък?

И като по традиция аз отново закъснявах за училище. Снощи си легнах доста късно, защото писах домашни до през нощите. А ако ще питате защо не започнах да ги пиша от по - рано, е, защото се сетих, че имахме домашно, чак когато реших да си лягам.

И ето ме сега, отново закъсняваща!
Знаете процедурата - със скоростта на светлината се оправих по най - бързия начин и стигнах в училище 5 минути преди да започне часът. Моята типична рутина...

Междувременно часовете минаха доста бавно, абсолютно нищо интересно не се случваше, което ме подлудяваше!

В голямото междучасие обядвахме заедно с момичетата, но без Хюнджин.
От една страна ми беше малко тъпо за него, защото той винаги сядаше с нас. А този път го видях само как хвърли един поглед върху нас и след малко се отдалечи. Разбира се момичетата ме питаха какво е станало между нас и се наложи да им обясня цялата история отначало. По едно време при нас се присъедини и Чим, който беше накаран да потвърди историята ми.
След като приключи голямото междучасие, беше време да влизаме в четвъртият ни час. Но часовете продължаваха да бъдат все така скучни. И с най - голямо недоволство се запътих обратно към училището.

***

Най - накрая дойде и последният ни час. Имахме час на класа с госпожица Ким. Това беше поредния скучен час, защото в него просто не правихме нищо. Буквално! Седим 40 минути в стаята и не правим нищо!

- Ох, кога ще си ходим? - изпуфтях за пореден път аз.

- След..- погледна към часовника си Лия. - 29 минути.

- Шегуваш ли се?! - извиках аз.

- Ако не ми вярваш, виж сама. - отвърна тя, като насочи часовника срещу мен.