Chapter 16 - God, what happened here?

339 27 1
                                    

* Гледната точка на Фрея *

Всички се бяхме събрали на едно от леглата, пиехме бира и ядяхме крилца.

- Добре, хора. Дайте да ви питам нещо - каза Джаред. Личеше си, че е пиян.

Ние само кимнахме.

- Окей, да минем на въпроса. Барабани моля - захили се като идиот и продължи - Фрея и Дилън заедно ли са или не? Толкова сте объркани, хоораа- проточи последната дума и извъртя очи.

Ана беше на път да каже нещо, но Дилън я прекъсна и ме придърпа към себе си.

- Да, заедно сме.

Вечерта продължи спокойно, след което всички заспахме.


Алармата ми звънна в 6.00. Беше време за първия ми ден в Старбъкс. Сплетох косата си на плитка, облякох си черни джинси, бяла туника с череп на нея и бели кецове. Гримирах се и излязох.


Заведението затваряше в 22:00ч. Оставаше ми още половин час и можех да се прибирам след дълъг 16 часов работен ден. Бях избрала четири работни дена по 16 часа, защото с тези смени взимах най-висока заплата. Към касата се приближи момче с кестнява коса и ме огледа.

- Какво ще поръчате?-опитах се да се усмихна и да бъда максимално любезна, но не ми беше приятно да ме оглежда.

- Ти в менюто ли си? - ухили се.

- Вместо да използваш клишета и да ме оглеждаш по-добре си поръчай нещо и се разкарай - казах със съвсем спокоен тон и намигнах.

- В колко затваряте? - попита, игнорирайки коментара ми.

- Какво те инетресува?

- Ъм, тук ли е мениджъра? Бих искал да споделя някои съвети за подбирането на персонала следващия път.

- Имах предвид, че затваряме в десет. Какво ще желаете? - казах, вече раздразнена.

- Избери ми нещо.

Извъртях очи. Взех една от картонените чаши с логото на Старбъкс и вътре налях кофеиновата течност от каната, намираща се до мен. На върха сложих сметана и затворих чашата. Подадох я и казах без да поглеждам досадника:

- 1.99, моля.

Подаде ми парите и седна на възможно най-близката до касата маса.

През цялото време ме наблюдаваше. Нямах търпение да мине този половин час и да се прибера. Когато на телефона си видях 21.59 се зарадвах и се запътих към масата.

- Господине, скоро затваряме. Ще ви помоля да си тръгнете.

- С удоволствие, госпожице, но първо да ви попитам за номера ви?

- Вие питайте, но не смятам да ви отговоря. Сега ако обичате си вървете.

- Гоните ме от заведението?

- Заведение, работещо до 22.00, а според часовника ми вече работния час минава. Вървете си.

- Така да бъде, но утре ще се върна - намигна и излезе.

Започнах да почиствам масите и да броя парите в касата. Изведнъж вратата се отвори. Не погледнах кой е и казах:

- Затворено е.

- За нас няма ли изключение?

Веднага познах гласа на Дилън. Изтичах и го прегърнах. С него бяха Лео и Джаред. Прегърнах и тях.

- Е почти съм готова и можем да се прибираме.

- Жалко тук ми харесва - ухили се Лео.

- Наистина жалко - направих тъжно личице и се засмях - Сега се махайте -пратих въздушна целувка.

- Фрея разваля купона - извика Дилън, хвана ме и ме вдигна във въздуха и започна да се върти.

- Не е смешно, пусни ме долу, пусни ме! - виках като малко дете.

Накрая на мен самата ми стана смешно и започнах да се сме якато идиот. Тогава той ме пусна и каза:

- Така е по-добре.

- Тъпак - отговорих аз и разбих устните си в неговите.

Целувката се задълбочи, когато усетих, че върху нас някой изля нещо. Погледнах и това беше Джаред, който вмомента се превиваше от смях и ни беше залял с каната с останало кафе.

- Изпроси си го - казах аз и хвърлих един портокал от барплота по него.

Дилън се опита да последва примера ми, но без да иска оцели Лео с един банан.

И ето как започна един голям бой с храна и как от прекрасно подредена пирамида от кексчета с глазура не остана нищо.

Изведнъж вратата се отвори и Ана влезе вътре.

- Хора, имам големи новини - каза набързо тя и когато ни погледна въздъхна - Господи, какво се е случило тук?

Когато по нея полетя едно кексче очаквахме да се засмее и да се присъедини , но сериозният й поглед ни подсказа, че наистина има да ни казва нещо важно.



Дано ви е харесала! Исках да направя една по-разчупена и по-забавна глава, в която да не е включена философия, романтика и някакви такива. Ще се радвам да изразите мнението си в коментарите дали се е получило добре.


Brooklyn BabyWhere stories live. Discover now