I'm fine

Началото

Като цяло началото на този живот, издигнал  20-годишната Катерина Елена Мак  Адамс на върха беше ужасен. Тя бе красиво момиче и вътрешно и външно, бе с добро сърце, чиста душа, но тя бе изградила добрия си характер трудно. По времето, когато повечето момичета играеха на кукли или тепърва изучаваха, какво е да си жена тя плачеше сама в стаята, заради глупавите постъпки на съучениците й. Тя не беше нормална, но по онзи очарователен начин, каращ другите да я презират, заради това, че тя бе различна, по- добра от тях. Не се хвалеше. Беше свенлива, но пред приятелите си, истинските приятели бе това, което криеше от другите. Пред тях разкриваше истинската си същност . Тя имаше дарбата да пише. Можеше от две прости думи да създаде прекрасно изречение. Нямаше много приятели. Повечето я бяха предали или вървяха натам. Въпреки крехката си възраст, тя бе изтърпяла толкова много. Знаеше какво е да си сам. Бе претърпяла множество предателства, обиди... Сега обаче тя е различна.. Сега е пораснала, узряла, уравновесена, спокойна. Тялото и бе покрито с малко татуировки, но те имаха голямо значение. На китката си бе написала Stay Strong Queen, на врата си, точно под косата имаше коронка, показваща, че никой не може да я сломи. На гърба, точно зад лявото си рамо имаше изрисувана китка, преплитаща  показалеца и средния пръст, това показваше, че не обещава нищо. На дясната си ръка имаше знак за вечност, написан с бяло. На палеца на лявата си ръка имаше малък кръст. Това бяха татуировките и, преди седмица си направи и още една- до лявото си ухо бе написала Jesus . Но да се върнем. Когато беше на 12 тя бе обект на подигравки, точно поради тази причина бе направила и първата си татуировка, а именно Stay Strong Queen. Много вечери прекарваше в плач, а на сутринта бе момичето с най- голяма усмивка. Така минаха много години, но тя се държеше. Имаше моменти, в които се режеше, просто, за да я боли нещо по- малко. Тя завърши с отличен, не се сломяваше след всеки гаден коментар, тя издържа и така, времето минаваше. Когато беше на 18, току-що завършила математическата гимназия, знаеща английски, тя замина за Лос Анджелис. Разхождаше се по улиците на града ''мечта'' и търсеше тоалетна. Влезе в едно студио, за записване на качествена поп музика и срещна един от продуцентите:

-Какво правите тук. Забранено е фенове да влизат.- каза човека строго.

-Извинете, не знаех? Просто исках да използвам тоалетната, не искам автографи, нито снимки, просто да отида до тоалетната.- каза невинно тя.

-О, извинявай. Разбира се, че може да използваш тоалетната. Продължи по коридора, третата врата вдясно. Не влизай в други стай, ще имаш проблеми.- упъти я мъжа.

Тя направи каквото й казаха, но докато крачеше към женската тоалетна видя един певец. Знаете ги- комерсиални певци, които искат просто пари и известност, пеят на плейбек...:

-Какво правиш? Тук е забранено за фенове!- това го чу за втори път и вече й писна да обяснява.

-Не искам нищо повече от това да използвам тоалетната.. За Бога всички тук ли са толкова самовлюбени, че да си мислят, че всички ги харесват. Не ти искам скапаните автографи, нито снимки. Сигурна съм, че мога да пея по- добре от 50% от ''певците''  тук. Сега ако ме извиниш искам да използвам тоалетната.- каза тя, подмина го и влезе в тоалетната.

*Гледна точка на Елена*

След като излязох видях, че момчето ме чака на около 3 метра, аз го гледах и той ме гледаше. Останахме така няколко минути и аз го питах защо ме е чакал. Той ми отвърна, че иска да ме чуе как пея, аз не отказах.

Намирахме се в една от залите за записване, онзи продуцент реши да види дали наистина пея добре... така започна моята кариера. Сега съм със седем албума на върха на класациите, десет филма, два сериала и 3 книги, модел съм. Кой би си помислил, че съм зле психически аз се държа здраво стъпила на земята. Необвързана съм, а най добрите ми приятелки са сестри- 20- годишните Валентина Мари Мак Джошоа (Вал) и Никол Мари Мак Джошоа (Ники). Необвързана съм  и имам брат- Брандън. 

Това е историята ми, а как всичко се провали ще разберете в следващата глава ;)