The Adoption #Wattys2016 #JustWriteIt

Глава 9

-Дакота! Ди!-разпознах гласа на близнака ми и отворих сънено очи. Той ми се усмихваше, а след това показа календара на телефона си.-Честит ни рожден ден!-той се хвърли върху мен. Тринадесети септември, нашият седемнадесети рожден ден.

-Чувствам се стара...-измрънках и му направих място да легне до мен, а той се уви като остави само носа си отвън. Засмях се, а миг по-късно вратата се отвори.

Клариса и Бен влязоха с две големи кутии.

-Честит рожден ден!- седнаха в края на леглото и Найл се показа. Прегърнахме ги.-Оправяйте се за училище.-Клар целуна челото ми и двамата излязоха.

-Чу жената, вън!-посочих му вратата, а той ми се изплези. Взе кутията със своето име и излезе. 

Извадих бледожълт пуловер на бели раета и бели дънки. Махнах топлата пижама и бързо се облякох. Дрехите бяха студени и аз потреперих. Сресох се и излязох от стаята, като преди това взех черната раница. 

***

-Защо днес сте толкова щастливи?-беше часа по физическо. Сбърчих чело, Луи не знаеше, че днес имаме рожден ден? Найл поде да отговори, но аз го спрях.

-За него няма причина. Аз просто се сетих как счупих носа на Малик.-чернокосият присви очи и без да се усети се хвана за носа, което породи смях у мен.

-О, да! Тогава разбрах, че си кучка.-извъртях очи.

-По-полека, fuckboy!-вдигнах ръка, а той понечи да каже нещо.

-Млъкнете и двамата!-скастри ни Лиам. Хареса ми прякора, който съвсем случайно ми хрумна. Определено щеше да свърши работа, но е въпрос на време и той да ми измисли нещо.

Изправих се от пода и тръгнах към съблекалните, за да взема шишето си с вода. Отворих червеното шкафче и взех синята бутилка, отпивайки няколко пъти. 

-Лиам ме прати да се помирим.-гласа на Зейн ме накара да подскоча леко.-Честит рожден ден, между другото.-след това излезе без дори да му благодаря.

След около петнадесет минути излязох, защото звънеца беше бил. Казах на Стеф, че ще съм до тоалетна и да ме изчака отвън. Оставих раницата на плота и се погледнах в огледалото. Наплисках лицето си два пъти и вдигнах поглед. Спрях го на двата чифта обувки, които можех да видя под вратата на една кабинка. Загледах се и видях, че едните са мъжки, а другите-женски. Поклатих глава и Стеф влезе.