On the edge

Пролог

- Моля те, пощади ме. Няма да кажа на никого за срещата ни. Вече дори не помня как изглеждаш. - тъмнокожото момче се молеше със сълзи на очите.

+

+

- Знам. Аз лично ще се погрижа за това. - намигна тъмнооката и преметна дългата си коса назад. На лицето й се появи самодоволна усмивка. Просто обожаваше да чува как жертвите й се молят за милост, а накрая - след всички сълзи, обещания и страх, тя просто натискаше спусъка.

+

- Последни думи? - попита Пика и дръпна предпазителя на сребърния си пистолет. - Ако знаеш някоя молитва, сега е времето да я кажеш. - подиграваше се тя.

+

- Дано гориш в ада. - прокле я тъмнокосият, примирен със съдбата си. - Ти си една кучка, която заслужава само това. - сухо се засмя той.

+

- Благодаря, бейб. - усмихна му се невинно, а след това се чу едно "Бум!".

+

Куршумът бе направил дупка точно там, където всеки друг път. Всички трупове, оставени от нея имаха единствено огнестрелна рана в сърцето. Естесвено, тези които биваха намирани.

+

Русокосата изрита една голяма бутилка с крака си, а течността в нея се разля. Но тя дори не трепна, а продължаваше с уверена и грациозна походка напред. Направи си последна дръпка от цигара и я хвърли зад себе си, без дори да се обръща.

+

Тя беше от тези жени, които никога не гледаха в миналото, никога не се обръщаха назад. Интересуваше я това, което я очаква и това, което предстои.

+

Всичко избухна в пламъци, които бързо се разпространяваха в дървената постройка.

+

Пика отдавна се бе качила в поршето си и караше максимално бързо към партито, на което бе поканена. Все пак и тя бе млад човек и имаше нужда от забавления. Не всичко в живота й бе убийства и палежи.

+

***

+

- Не плачи. - погали я нежно с пръст по бузата, изтривайки стеклите се сълзи. - Това, което стана сега, ще бъде нашата малка тайна. - намигна й той, закопчавайки ципа на панталоните си. - Нали?! - попита невинно, очаквайки отговор, но такъв не получи.

+

Погледна към голото момиче и наклони главата си, а устните си изви в усмивка.

+

Момичето потрепна и сви коленете си максимално към гърдите си.

+

Имаше дълга руса коса и сини очи, които в момента бяха празни. Имаше слабо тяло, но фигурата и бе далеч от перфектната. Въпреки това не беше за изхвърляне.

+

Кинг се приближи към момичето, а след това извади една запалка от джоба си, след което свали верижката от врата си, на която бе закачена буквата "К". Нагря стоманата, а след това я приближи до лявата горна част на тялото й.

+

Чу се пронизителен писък, а след това нов плач.

+

- Сега всички ще знаят, че си била моя. Че си била на Кинг. - мъжът говореше бавно, не трепвайки от сърцераздирателната гледка пред себе си. Мина с пръста си по изгорелия отпечатък и развърза ръцете на блондинката.

+

- Бих ти казал да не звъниш на полицията, но няма. Направи го. Звънни им. Те не могат да ме открият. Няма и да успеят - никога. - той говореше уверено и вървеше към вратата на стаята. Щом стигна до нея се обърна за последно и намигна на момичето, а после излезна, оставяйки я сама - омърсена и изнасилена. Но това беше той, това бе неговата същност. Така нареченият Кинг бе насилил поредната красавица и никой не можеше да го спре.

+

- Ало. - вдигна телефона си.

+

- Довечера в единадесет? Супер. - отвърна, а след това натисна червената слушалка.

+

+

+

+