Меги и Джинджър
След нългия трус,Меги бе припаднала на пода и малко по малко започна да се съвзема. Изправи се в седнало положение на земята и се огледа наоколо,разтривайки си главата.
-Къде съм...?-наоколо беше тъмно,всички бюра и столове бяха разхвърляни,някои от прозорците бяха счупени,а по пода имаше малки локвички кръв.
-Т-Това нашата стая ли е?!
Изплаши се тя и потърси другите,ала от тях нямаше и следа. Тогава видя пред себе си ученическата си карта,а от нея се подаваше парченцето от хартиената кукличка. Тя я взе и се замисли...
-Точно така... Ние правихме онази магия и сигурно нещо се е объркало...
Меги въздъхна и се изправи. Точно тогава я прониза остра болка в областа на крата й и тя поглена в посока на болката.
-Ау! Сигурно съм си одарила крака някъде...-промърмори тя и бавно излезе от стаята право в тъмния и покрит с дупки по пода коридор. Огледа се и тръгна да потърси изхода.
Зад нея се чу познат глас,който като че ли я викаше.
-МЕГИ~! -дотича до нея Нжинджър и я прегърна с всичка сила. -Къде се изгубихте всички?! И ИЗОБЩО НИЕ КЪДЕ СЕ НАМИРАМЕ?!
Меги се усмихна и я погледна.
-Не знам,но съм сигурна,че другите се шегуват с нас,дори сигрно ни чакат пред вратата на училището.
Джинджър кимна и двете тръгнаха надолу по стълбите към изхода. Целия под под тях беше покрит с кръв и ръждясали кофи,пълни с кръв и вътрешности. Меги се закашля от отрватителната миризма.
-М-Май много са се потрудили с цялата тази апносвера.
Скоро двете пристигнаха до изхода и всяка хвана по една дръжка на вратата и бутнаха,но портите не помръдваха.
-Джинджър... Какво става?! Защо не можем за излезем?!
Продължаваха с безполезните си опити за бягство,ала без успех. Джинджър оптимистично се усмихна и каза.
-Спокойно~! Навярно е част от номера им,но хайде за сега да намерим кабинета на сестрата за да ти превържем крака... Виждах през целия път до тук как куцаш.
Меги кимна и не след дълго намериха медицинския кабинет. Джинджър накара Меги да седне на леглото и да си подаде контузения крак,превърза го набързо и се усмихна.
-Готова си вече!-седна до нея и се огледа-Тук поне е светло и не мирише гадно.
Джинджър се доближи до Меги и й прошепна тихо до ухото.
-Х-Хей...? Ще може ли да ми услужиш с крема ти? Трябва да отида до тоалетната...
Меги кимна и извади от джобчето на полата си една малка тубичка с мехлем и й го подаде.
-Заповядай! ^-^ Аз ще те изчакам тук.
Джинджър излезе бързо и се затича към тоалетните,докато Меги си полегна на леглото си отпусна главата си на твърдата и неудобна възглавница. По едно време вратата се блъсна от самосебе си и голямата лампа изгасна,оставяйки само нощната лампа на бюрото на лекарката да свети. Тя погледна объркано натам и забляза,че химикала се движеше сам,пишейки нещо на една тетрадчица.
"Какво по дяволите се случва?!" Помисли си момичето и се изправи бързо от леглото,обу се и разтърка очите си.
Дочуха се тънки и детски гласчета да се смеят,но нямаше никой наоколо. Гласовете започнаха да стават все по-силни и по-силни,като пред Маги се появи едно момиченце,облечено в бяло,имаше дълга и черна коса която закриваше лицето му и държеше ножица с малки капчици кръв по нея.
Това направо изправи косите на Меги и тя притича до вратата,а тя беше покрита с малки и здраво стегнати снопчета коса.
Момиченцето се приближи бавно до нея и я погледна с черните си и кървясали очички.
-Аааааа!-извика колкото се може по-силно Меги и започна да къса косата по вратата за да се освободи. След още няколко откъснати снопчета коса вратата се разхлаби и тя веднага излезе от стааята,обръщайки се назад. Момиченцето в бяло го нямаше и всичка си беше както преди.
-Ох...-въздъхна тя и се отправи цялата треперейки към тоалетните при Джинджър.
Когато стигна там до входа за женските тоалетни видяя един стар стенен часовник. Загледа се за виг в него и откри нещо странно.
"Движи се назад?"-каза си наум Меги и тогава се усъзна като влезе вътре и потърси приятелката си.
-Къде си?-пристъпваше бавно и настъпа тубичката с мехлем,която й бе дала по-рано.
-Джинджър?- изведнъж чу звук все едно на давене и веднага отовори,без да се замисли, вратата където бе приятелката й и изпищя силно при тази гледка.
-ДЖИНДЖЪР! -тя бе увиснала на въже завързано за поста отгоре на тоалетното помешение и се давеше,неспособна да каже нищо.
Меги при паниката в този момент взе една от ръждясалите кофи с вътрешности и без страх ги изсипа на пода,слагайки кофата под Джинджър,но тя не беше достатълно голяма и не я стигаше. Тогава се паникьоса още повече и я вдигна на раменете си за да може да отпусне захвата около врата на Джинджър,но очевидно тя вече бе мъртва,защото нито се бореше нито издаваше някакъв звук.
Меги разбра,че вече е гъсно и очите й се напълниха със сълзи... Застана пред приятелката си и й се поклони за да получи извинение...
-Извинявай...-горещите сълзи започнаха от самосебе си да падат от очите й и тя се сгромоляса на пода.
Дооообре~ Това е за сега. Ако ви харесва моля пишете ми за да мога да зна дали да правя и с другине герои. :3 :з
