Psychotic (Bulgarian Translation) A Harry Styles Fanfiction

Chapter 45 | The right way

Виждах само черно. В тесния килер, където нямаше светлини. Само тъмнина. Рееше се във въздуха в зловещ покой, обгръщайки ме като дебело одеяло в гореща лятна нощ. Отчаяно исках да разваля покритието си и да си поема глътка свеж въздух, който не беше моя собствен, да изляза от задушната стая и да потърся Хари. Но не можех, защото си нямах и на идея къде би могъл да бъде. Беше по-добре да го чакам тук и да му се доверя, отколкото да бъда хваната и да проваля всичко.

Затова стоях и чаках. Имах чувството, че бяха изминали часове откакто грабнах оръжието от хълбока на пазача в безсъзнание и се втурнах към тази шибана стая. От този момент, се бях свила в далечния ъгъл, зад парцали, метли и торби за боклук, докато чаках в задушаващата тъмнина.

Не бях сигурна дали Хари е добре, но единственото, което чух бе приближаването на пазач и отвеждането му през вратите. Не бях сигурна къде беше в момента. Не бях сигурна кой го беше отвел и дали щеше да се върне. Не бях сигурна как се чувствам относно това, че уби друг мъж, без значение кого, само преди известно време.

Но бях сигурна, че му вярвам. Щом беше обещал, че ще избягаме, имах надежда, че ще бъде прав. Защото никога не съм срещала някого с толкова много страст, толкова много интелигентност и толкова много решителност, колкото имаше той.

Въпреки, че все още бях разтревожена и съмнението все още дращеше пътя си през оптимизма ми. Всеки лек звук ме караше да подскоча, добавяйки се към нервността, която вече чувствах. Ръцете ми бяха лепкави и ми се гадеше. Без значение колко много опитвах да повярвам в надеждата си, бях развалина. Всяко малко скърцане беше предстояща смърт и всяка чуваща се стъпка беше поглед към изпълнените с наказания последици, които караха сърцето ми да прескача в гърдите. Ако някой провери тази стая, във всеки случай щях да се озова обратно в килията си, след някакво ужасно наказание на г-жа Хелман. И ще останем тук. Лори и Келси ще загубят работата си. Ще бъде пълна катастрофа.

Образи на Хари под камшик или тресейки се под пронизващия електричен ток, се превъртаха в съзнанието ми пак и пак, заедно с въпроси като: добре ли е? В безопасност ли е? С кого е? Какво ще му направят? Как ще дойде пак до тук? И какво ще стане ако не дойде?

Толкова отчаяно исках да влезе през вратата, за да може да се измъкнем от тази адска дупка и за да може разбъркания ми ум да се успокои. Чаках и чаках, чувствайки го като цяла вечност, но нищо не се промени. Килерът беше все така препълнен с нищо друго, освен с безпокойството на непостоянния ми дъх.