Лондон? Да!
Хари Стайлс? Да!
Лошо момче и добро момиче? О, да!
Заминава ли момичето? Заминава.
Връща ли се със самочувствие готова да им покаже каква е станала и да им срита задниците? Връща се!
Дотук с клишето да преминем към
по-интересната и заба...
-Виж Найл...за преди.Не се сърди,окей.Просто Грег,трябваше да му кажем и...
-И защо точно на него?
-Найл!Трябва да говориш с брат си-седнах до него на леглото му.
-Защо,какво има?Нещо станало ли е!-притеснено се изправи до седнало положение.
-Не,не.Просто найсина трябва да си поговорите.-потупах го по рамото и излязох от стаята.
Запътих се към всекидневната и заварих Стайлс да си подхвърля от онези червените чашки за алкохола.
-Какво толкова ги подхвхрляш тея чаши.-изсумтях.
-Теб пък какво те бърка?-заяде се.
-Знаеш ли Харолд,вчера докато карах по магистралата забелязах Елизабет.Но сигурно не си изненадан нали?-засмях се силно.
Приближих се към него.
-Много самоуверена си станала малката.-също направи крачка към мен със самодоволно изражение.
-А ти си си същият скапан курвар какъвто беше и преди.
Изненадан повдигна вежди,а аз продължих.
-Жалък си като играеш по свирката и.Такъв беше,такъв си и сега.-ивиках изнервена.
-Не знеш нищо!-той също викаше.
Момчетата и Ари бяха дошли и ни гледаха мълчаливо.
-Така ли?И какво не знам?Че ми се подигравахте за каквото ви дойде на ум ли?Или че една от шибаните ми най-добри приятелки сега е с твоята уличница?Това ли не знам?Айде езикът ли си глътна?
-Стига спрете!-намеси се Лиам.
-Значи когато трябваше да се намесиш шреди време не го стори, но сега го правиш?Браво браво.
Извъртях очи и отидох в кухняха,затръшвайки вратата.Седнах на барплота в кухнята с чаша вода в ръка.Идеше ми да заплача.След толкова години пак едно и също.
Ариана също дойде и ме прегърна.
-Стига не плачи.Ще ти се размаже грима.
-Добре съм.Просто ми влезе нещо в окото.
Тя поклати глава и седна до мен на плота.
-Може би просто ревнува.
-Той ме мрази по дяволите.Постоянно си крещим и се ядосваме един на друг.И от кой да ревнува?-засмях се.