На снимката е Кайл
Бягай, Изабела. БЯГАЙ!!
Тичах с всички сили, които ми оставаха.
Спънах се в един клон и лицето ми срещна удара с черната и кална пръст в гората.
-Изабела! - дрезгавия му глас изпрати тръпки по цялото ми тяло. Мразя този ефект!
Хари обхвана крехкото ми тяло в ръцете си и започна да тича колкото се може по-бързо.
Усещах тежкото му дишана, нямаше да стигнем далеч, ако продължаваме с това темпо, докато той ме носеше.
-Можеш да ме пуснеш. Добре съм! - казах съвсем тихо и той ме остави. Сплете пръстите ни и пак започнахме да тичаме.
Чух шум. Стъпки.
-Х-ари. - стиснах ръката му и спряхме. Бяха ни заобградили, нямаше накъде да тръгнем.
-Защо си мислехте, че ще успеете? Как изобщо смеете да ми бягате? Нещастници такива, връщайте се...веднага!
-Тя няма нищо общо, пусни Изабела да си ходи и аз ще дойда.
-Млъквай! - изкрещя той и размаха пистолета срещу Хари.
-НЕ!
Станах рязко от леглото и погледнах ръцете си. Няма ги. Няма ги големите пръсти на Хари сплетени с моите!
Сън. Всичко е било един проклет шибан сън. Успокоих се и реших да стана, погледнах часа. Беше едва 4 сутринта.
Отидох до банята и си наплисках лицето със студена вода. Погледнах се в огледалото, страхът се личеше.
Трябва да говоря с къдрокоското. След вчера изобщо не искам да го доближавам. Знам какво се опитва да направи, само ме тества колко го искам и кога ще му се отдам. Няма да стане, но трябва да говоря с него незабавно.
Върнах се в топлото легло и заспах отново. Този път нямаше обезпокояващ сън, а само чифт красиви зелени очи.
-Добро утро. - казах на майка си, когато слязох на закуска.
-Добро утро мила. Как спа? - целунах я по бузата и седнах на масата.
-Ами - замислих се дали да й кажа... - спах като къпана. - това е правилното решение. Няма да я тревожа с проблемите си.
Тя ми се усмихна и сложи бекона в чинията ми.
-Из, имам страхотна новина за теб.
-Оо, каква? - казах и нетърпението се личеше в гласа ми.
-Тази сутрин баща ти ми се обади. - замълча тя.
-Ииии?
-Ще дойде да прекара Коледа с теб, с нас. Утре!
Изпищях от радост и станах, хвърляйки се в прегръдките на майка си.
-Мамо, това е страхотно. Нямаш си и на идея откога чакам да видя татко.
-Знам, миличка. И аз се радвам, че ще прекараш малко време с него.
Тя раздели косата ми на две части и ги преметна отпред, като ги погали.
Нямам търпение да го видя. Липсва ми страшно много. След като нашите се разведоха аз бях съсипана. Дете без баща до него не може да расте. Бях на 15 когато магията при тях приключи. Знам само, че в момента той живее щастливо с другото си семейство. Има едно дете родено наскоро от жена му Арабела. Както той има мен от предишната му съпруга а именно от мама, така и тя има един син малко по-голям от мен от предишната си връзка. Казва се Кайл. Баща ми го описа, когато говорехме по скайп предния път. Бил висок с черна коса и кафяви очи. Беше ми пратил една снимка на която са заедно. Кайл е доста сладък.
Качих се обратно в стаята си след закуската и се облякох в подходящи зимни дрехи. Ще се разходя из парка за чист въздух. Трябва да си събера мислите...не знам какво ми става напоследък. Когато съм с Хари в един момент го мразя, а в следващ искам да го целуна. Това е толкова объркващо и глупаво. Всичко около него е голяма каша, искам да го попитам толкова много неща, някой от тях вече са ми ясни след онази нощ, когато ми разказа как са се запознали с Лиам. Едва ли ще ми отговори на въпросите ми, а и няма да се опитвам да го ядосвам. Не знам какво става между нас, изобщо какви са ни отношенията. Около него съм толкова объркана и емоционална, забравям за себе си. Хари си е Хари, той ме прави такава...
-Мамо аз излизам. - тя седеше в хола на дивана и сменяше каналите на телевизора. С погледа, който ми отвърна разбрах, че искаше да знае къде отивам. Казах й, че ще се разходя и излязох.
Снега беше почистен на някои места, но все пак е натрупал. След една седмица е Коледа, татко ще си е тук утре и трябва да купувам подаръци. Никаква идея нямам за Найл и Макензи какво да им подаря. През ума ми мина една малка мисъл дали да купя и за Хари, но веднага разтърсих отрицателно глава. Не сме никакви, че да си купуваме подаръци!
Сложих слушалките и пуснах произволна песен от телефона си. Тънаниках си припева...
" When I close my eyes
All the stars align
And you are by my side
You are by my side"
