BAD BOY

KYLE???

На снимката е Кайл

Бягай, Изабела. БЯГАЙ!!
Тичах с всички сили, които ми оставаха.
Спънах се в един клон и лицето ми срещна удара с черната и кална пръст в гората.

-Изабела! - дрезгавия му глас изпрати тръпки по цялото ми тяло. Мразя този ефект!
Хари обхвана крехкото ми тяло в ръцете си и започна да тича колкото се може по-бързо.
Усещах тежкото му дишана, нямаше да стигнем далеч, ако продължаваме с това темпо, докато той ме носеше.

-Можеш да ме пуснеш. Добре съм! - казах съвсем тихо и той ме остави. Сплете пръстите ни и пак започнахме да тичаме.
Чух шум. Стъпки.

-Х-ари. - стиснах ръката му и спряхме. Бяха ни заобградили, нямаше накъде да тръгнем.

-Защо си мислехте, че ще успеете? Как изобщо смеете да ми бягате? Нещастници такива, връщайте се...веднага!

-Тя няма нищо общо, пусни Изабела да си ходи и аз ще дойда.

-Млъквай! - изкрещя той и размаха пистолета срещу Хари.

-НЕ!

Станах рязко от леглото и погледнах ръцете си. Няма ги. Няма ги големите пръсти на Хари сплетени с моите!
Сън. Всичко е било един проклет шибан сън. Успокоих се и реших да стана, погледнах часа. Беше едва 4 сутринта.
Отидох до банята и си наплисках лицето със студена вода. Погледнах се в огледалото, страхът се личеше.
Трябва да говоря с къдрокоското. След вчера изобщо не искам да го доближавам. Знам какво се опитва да направи, само ме тества колко го искам и кога ще му се отдам. Няма да стане, но трябва да говоря с него незабавно.
Върнах се в топлото легло и заспах отново. Този път нямаше обезпокояващ сън, а само чифт красиви зелени очи.

-Добро утро. - казах на майка си, когато слязох на закуска.

-Добро утро мила. Как спа? - целунах я по бузата и седнах на масата.

-Ами - замислих се дали да й кажа... - спах като къпана. - това е правилното решение. Няма да я тревожа с проблемите си.
Тя ми се усмихна и сложи бекона в чинията ми.

-Из, имам страхотна новина за теб.

-Оо, каква? - казах и нетърпението се личеше в гласа ми.

-Тази сутрин баща ти ми се обади. - замълча тя.

-Ииии?