#ME

Той

Отворих вратата. Дъхът ми секна щом го видях. Просто не знаех какво да кажа накрая смотолевих просто:
- Здравей!
- Здрасти, Тоби!
- Ела.
Заведох го в стаята ми и го настаних на леглото ми. Седнах до него и го погледнах.
- Е? - казах въпросително аз.
- Какво? - очуди се той.
- Какво ще правим?
- Ами... - зачуди се той. Зачуди се за малко. После се приближи до мен. Обхвана врата ми с ръце. Погледна ме в очите. Гледах го с надежда, леко уплашен. В мен се преплитаха хиляди чувства. Знаех какво следва. Сърцето ми туптеше, биеше толкова силно. Чувах го. Щеше да изхвърчи. О, Боже. О, Боже!
Дани леко наклони глава и нежно докосна устните си в моите. После спря. Почуди се дали да продължи. Но аз не исках да губим и секунда. Жадно го целунах. Първоначално той леко се стресна от бурната ми реакция, ала не след дълго се отпусна. Беше толкова красиво. Не бях на себе си. Чудех се дали е сън. Той ме целуваше. Усмихнах се. Дани целуна бузата ми, леко и нежно, и така сложи край на кратката ни целувка, която за мен продължи сякаш няколко блажени минути...минути в рая. Моите минути с моето момче.
- Аз... - заобяснява той - Толкова съжалявам...
- Но за какво? - прекъснах го
- Ти...аз просто...
- Разбирам. Не искаш да бъдеш просто някакъв нещастен гей.
- Не! Аз съм нещастен гей още от преди ти да се появиш. Само дето не искам да те губя...
- И как ще ме загубиш?
- Ако те нараня, няма да си го простя. Не знаех как ще реагираш на тази целувка...
- Това бяха най-прекрасните ми мигове. - сведох поглед и усетих как страните ми пламват.
Дани ме прегърна, а аз целунах нослето му. Беше толкова сладък, толкова неустоим... Обхванах врата му с ръце. Целунах го по брадичката и бавно се придвижих към устните. Неуверено и леко захапах. Той се усмихна и ме даде кураж. Придвижих едната си ръка и вплетох пръсти в кафявата му коса. Допрях устни до неговите. Бяха толкова сладки и меки...мммм... Изненадващо той стегна ръце около талията ми и ме притисна към себе си. Отворих широко очи и вдишах дълбоко. Дани ме погледна и гласно се засмя на реакцията му. Смехът му беше толкова звънлив и приятен, а аз целият почервенях. Целуна врата ми. Беше негов ред. Захапа. Изтръпнах. Той продължи, изкачи се по-нагоре, докато стигне целта си - устните ми. Те го чакаха. Седяха кротко и очакваха "вълка".
Бях по-уверен. Устните му започнаха да играят по моите. Той опита да вмъкне и езичето си в целувката. Позволих му. Все още не знаех как се прави това. Беше ми трудно. Не исках да се изложа пред него, но не исках и да свършваме. Затова просто го следвах. Устните ни танцуваха още дълго време.
- Е, Тоби? Как се чувстваш? - попита той, като ми се усмихваше. Бях пламнал.
- Ами...не мога да го обясня с думи. Толкова е...ами...може ли още - сведох глава и ми стана неудобно, че питах.
- Ей, ей. Я ме погледни - повдигна брадичката ми с пръст. - Сладък си. Направо очарователен! Разбира се, че може, но първо ми кажи нещо.
- Какво?
- Ние заедно ли сме?
- Ако зависеше от мен, да! Обичам те...
- И аз те обичам. Не искам да си тъжен нито секунда повече. Ти си специален. Не искам мнението на другите да те кара да се чувстваш зле, защото за мен ти значиш наистина много. - погледнах го. Той ме караше да се чувствам невероятно. Една малка сълзичка се търкулна по лявата ми буза. - Хеййй... съкровище мое, да не се разчувства. - каза закачливо. Бутна ме така че да легна и се тупна до мен.
Вдишах дълбоко, за да запазя спокойствие. Бях сгъшен в Дани и беше неповторимо. Усетих парфюма му. Това бе любимият ми парфюм! Толкова обичах този аромат!
- Дани?
- Кажи, любов моя!
- Дали това, което правим е... - зачудих се как да продължа ами правилно - казах с риск да го ядосам.
- Как така?
- Ами...целувките. Тази любов ми се вижда толкова нереална - като в приказка. Мисля си, че утре ще се събудя и това ще се окаже сън. Сън, от който не искам да се събуждам, сън, който искам да сънувам ВСЯКА вечер, защото аз наистина те обичам. - щях да се разплача.
- Меличкото ми. Утре ще бъда тук, до теб. А колкото до любовта... Аз съм тук - ще продължавам да бъда. Искам да знаеш, че наистина те обичам. С цялото си сърце. И когато те боли, мен ме боли 1000 пъти повече.
Зарових глава в завивките. Сълзите ми напираха. Обичах го. Той се превърна в моето всичко, в целия ми свят!
- Какво ще правя, ако те изгубя? - попитах през сълзи, все оше сгушен в завивките.
- Ей, Тоби, погледни ме - нежно каза той. Послушах го. Вперих очи в неговите. Те бяха толкова красиви.... Всичко в него беше красиво - Не мисли кой какво ще каже. Ще се държим нормално, за да си спестим всички подигравки на хората които просто нямат достатъчно въображение, за да си представят любовта ни. Ще се забавляваме заедно, ше излизаме и всичко ще бъде наред. Ще те подкрепям. Чу ли?
- Аз...аз просто... - как да отвърна на това? Но нямаше и нужда. Дани ме дари с нежна, но кратка целувка. Беше изпълнена с любов. Също както аз се чувствах в момента - обичан.
През останалата част от вечерта гледахме филми. Забавлявахме се много. Той наистина ме накара да забравя за всичко освен за него. Направихме си пуканки, но половината отидоха по пода. Получих още няколко целувки и всичко бе невероятно.
Стана късно и аз заспах. Сънувах кошмар. Сънувах как отиваме на училище с Дани и сме се хванали за ръце. Всички ни се смееха, подиграваха ни се, сочеха ни и ни целеха с химикалки и хартиени топчета. Изведнъж лицата им се превърнаха в чудовища. Бяха толкова страшни - черни, имаха рани. Някои бяха без очи и ме гледаха с двете си черни дупки. Лицата им бяха издрани, с кървави рани. Устите на някои бяха зашити... Събудих се рязко.
Огледах се. Дани спеше на килима... Защо спеше там по дяволите? Внимателно клекнах до него и го побутнах.
- Дани? Дани? Събуди се, миличък...
- Само още малко...
- Дани, аз съм...
- Оу... Не си мама очевидно.
- Дам... - казах и леко се позасрамих. - Аз...такова... Сънувах кошмар... Може ли да легна при теб?
- Ела, сладък... - погледна ме и се усмихна. Потупа мястото до себе си и аз легнах при него. Сгуших се в прегръдките му - Страх ли те е, мъничето ми? - пипита ме нежно.
- Да - отвърнах... Изглеждах като бебе.
- Спокойно, аз съм при теб. - след тези думи ме целуна и ме притисна в прегръдките си.
Целувката се задълбочи. Едва дишах. Той беше навсякъде. Толкова бе приятно... Бях като в рая... Зарових пръсти в косата му, а неговите ръце шаваха навсякъде... Не можех да мисля трезво. Сякаш бях пиян...