Дилън отиде и извади Блейк от колата .Без да си кажат и дума просто прескочиха на ударите. Зак се опита да ги спре ,но докато се осъзнае къде е вече се намираше на земята.
"Спрете"-изкрещях им ,те се спряха и не след дълго Блейк понесе поредния удар от Дилън ,но за мое щастие само пое дълбоко дъх и влезе в колата .
"Дилън чакай .Слушай ме ...няма да ти кажа ,че не е това което изглежда ,ама се напихме и нещата се случиха .Повярвай ми нямам нищо към него."-казах на Дилън с надеждата да ми прости.
"Сега си ми толкова черна пред очите ,че въобще неискам да те поглеждам ще те заведа до лекарството ,но всичко между нас приключи"-той се обърна и влезе в колата .
С наведена глава влезнах в колата на Зак и седнах на предната седалка .
"Дилън туко що ме скъса"-измърморих го под носа ми ,но те ме чуха. Зак заби спирачка и ме прегърна за да ме утеши . А Блейк от друга страна беше супер доволен от резултата който е постигнал . Стигнахме до един Мотел където щяхме да прекараме нощта .Хич не ми харесваше как изглежда нещо отвътре ми говореше ,че не трябва да оставаме тук ,но щом Дилън каза ,че ще сме тук значи ще сме тук.
Отидохме на рецепцията за да си вземем стаи .
"Извинете ме има ли някой тук"-провикнах се в опит да видя дали има някой.
"Да мила какво ще желаеш"-една стара сама с широка и плашеща усмивка се появи от нищото .
"Ами ще искам четири стаи."-казах на старата дама без да и показвам ,че ме плаши ....и то много.
"Ооо...тцтцтц колко жалко .Ние имаме само две стаи."-говореше бавно без да сваля тази коварна усмивка от лицето си .
"На табелата пише ,че общо стаите са 15 ,а не две"
"Ами ....другите стаи се ремонтират и има само две свободни."-каза старата жена и ми подаде двата ключа .
"Добре"-казах и дърпайки ключовете.
Излезнах от рецепцията и отидох долу при момчетата.
"Ами ...има само две свободни стаи затова трябва да се разделим по двойки."-казах на момчетата опитвайки се да не раздразня допълнително Дилън .
"Аз съм със Скарлет"-каза Блейк идвайки към мен.
"Не ,не си"-каза Зак дърпайки Блейк за рамото.-Аз и ти ще сме в една стая.
Обърнах се към Дилън с топла усмивка ,а той ми отвърна с един студен поглед.Грабна ключа и се запъти към стаята.Аз го последвах.
Чувствах се като някаква муха която само им бръмчи на главата.
Здравейте приятели....да знам ,че си нямам приятели ,но все пак. Ще ви помоля да погледнете тази история:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
"My Brother's Best Friend " Надявам се да ви хареса !!
