Завръщане в "Хогуортс" Част Втора

~6~ #1

"В гората"

Отново се бе спуснал непрогледен мрак, но този път, това не беше сън и Ник се страхуваше, от това, което би могъл да види.

В някои коридори имаше леки ивици лунна светлина, които далеч не им помогнаха. Въпреки това, почти слепи, за това къде стъпват, те продължиха, ориентирайки се по виковете, които се нижеха един след друг.

-Давайте, още малко, -шепнеше Ник, въпреки че не бе особено сигурен, дали някой го слушаше.

Той намали крачка и ги погледна.

-Наистина ли го искате? -попита и премести погледа си върху всеки един от тях -Оливър, Грейс и Стела, изглеждаха много решителни и убедени, в това, че го искат.

Ала Ник не беше сигурен, че те са много убедени в желанията си и просто чувстват дълг.

Той имаше изключително лошо предчувствие, белега на бузата му опъваше и мястото бе изтръпнало, а с всеки един вик, той все повече започваше да разпознава гласът, което пък го караше да иска да полети към мястото, като хипогриф.

-Да, тръгвай вече де! -изписка Стела.

Тя винаги, меко казано, пищеше, когато беше ядосана или прекалено развълнувана.

Той просто кимна и отново се понесе към източника на виковете.

Точно зад ъгъла Ник видя гледка, която смрази сърцето му. Някъде от тъмнината се спускаха две вериги, като бяха оковали професор Хъдсън за двете ръце. Главата му беше леко килната на една страна и дишаше едва-едва. До коленете на професора, които бяха единствената му опора, капеха едри капки кръв.

Деклън беше легнал на пода и не помръдваше.

Другата фигура в коридора, почти успя да накара Ник да побегне и да не се връща повече.

Срещу Еди, с пръчка в ръка, беше застанала висока фигура. Неговите безмилостни, сиви очи гледаха кръвожадно, а устата му беше разтеглена в лека усмивка. Пред тях стоеше мъжът, който се предполагаше за победен. Мъжът, който преди бе директор на училището. Мъжът, който носеше проклетото име Джамал Фоукс.

Прозвуча силна гръмотевица и освети коридора, като по него заиграха множество ужасяващи сенки. Ник се постара да задържи уплахата в себе си, но Грейс извика силно.