Shu x Reiji Sakamaki: New Sister

Chapter 2

**Рейджи**

Прекарах няколко часа в стаята си. Не ми се излизаше, а и се чудя, какво ли би стана ако имахме още един брат? А може и сестра. Ух. Няма да търпя още вампири тук. Не ми ли стига, че и Муками от време на време идват тук? Ух. След малко погледнах часа. Стана късно. Станах от стола и реших да подредя книгите и да изчистя епроветките. Имаше много книги по земята. Отнеха ми, около трийсет минути, за да ги прибера. После взех парцала и започнах да ги чистя. Чудя се, какво ли правят другите щом не съм наоколо! Шу сигурно отново ще спи, Субару и Аято ще намерят повод да се карат, Лайто сигурно се разхожда и си пее, а Канато си прегръща мечето. Какво друго да правят? Все едно и също. Чесно казано ми се ще понякога да се случват и други неща.

**Канато** Преди два часа...15:40.**

Излязох от кухнята с чай в едната ръка. Тогава седнах на стола. Нямаше никой освен Шу, който естествено отново спеше. След малко чух шум. Субару отново е одарил стената, а тя отново се пропука. Не му ли писва да го прави?
Той дойде и ме погледна. Намръщи се.

-О я да видим, кой пие чай! Рейджи ли ти го направи?

-Да. Нещо лошо ли е?

-Да. От кога Рейджи споделя чая си!!!

-Поне и той е мил с мен. Само Лайто и Шу са мили с мен, а ти и Аято все се дърпате за вратовете. Просто се удушете, за да свършат разправии те ви. - Тръгнах да отпия от чая.

Субару ме погледна ядосано. Аз извърнах поглед. Не исках да го гледам.

-Ух...

Субару си тръгна. Помислих си, че ще ми одари ръката, а аз ще изпусна чая. Това е един от редките случаи в, които Субару не използва насилие. Погледнах към Шу. Той си беше отворил едното око. След малко се изправи и се облегна на дивана.
-Няма да му омръзне...

-Да...- Съгласих се.

Шу стана и се качи на втория етаж. Аз остана сам във всекидневната. Може би. Кой знае, още кой ще дойде тук? Чудя се, какво ли прави Аято сега?

**Аято**

Бях при басейна. Седях. Спомних си за мама. Как не ме оставяше да си играя с Канато и Лайто. Защо трябваше аз? Ух. Защо аз трябваше да съм наследника? Преди исках да си играя с братята си, а вместо това учех. Защо не Рейджи? Той и без това, като малък четеше и учеше. Зубър. Тъпо. Май само за мен, мама беше, като проклятие. Преди ми казваше, че ако не уча, ще ме хвърли в басейна, а тогава не можех да плувам...След малко станах и се разкарах от там. Сложих край на спомените. А и преди малко чух шум. Субару отново е одарил стената. Това ми е познато. Просто няма, как да е някой друг. Качих се в стаята си. По коридора срещнах Лайто.

-А Аято. - Той спря срещу мен.

-Какво има Лайто? - Той беше със сериозна физиономия.

-Имаме неканен гост...- После се усмихна. - За щастие мисля, че това ще ти хареса.

-Защо? - Попитах учудено.

-Защото е момиче. Сега е долу пред вратата. Идва към всекидневната.

Усмихнах се.

-Тогава да тръгваме.

Аз и Лайто отидохме във всекидневната. Казах му да повика останалите, но дотогава момиче ще е вече мое. Седнах на дивана и кръстосах ръце и крака. Чакам я. Този ден си помислих, че ще е скучен, но явно няма. Чакай малко. Ние не бяхме известени, че днес ще идва момиче, а и сега е пет часа. Защо чак толкова късно ще идва? Започнах да се замислям и да се чудя, дали това не е просто една шега, която Лайто е скалъпил.?