Дъщеря на Хари Стайлс.

26.

Сбогувах се с Ашли пред моята стая. Беше празно,но така е по добре за мен. Разказа ми всичко.

Говорехме доста.

„ Бях млада. Бяхме млади и то доста. Хормоните в нас бушуваха. Не мина и месец от концерта, а аз и Хари бяхме вече заедно. Навсякъде пишеше за нас. За нашата връзка. Това донякъде ми харесваше, света разбираше за мен. Аз бях гаджето на британския певец Хари Стайлс. Хари беше на 18. Аз още бях на 17. Връзката ни беше сериозна,обичахме се. Знаеш как е? По малка си, имаш по голямо гадже. Чувстваш се специална. Аз бях така. Бях специална за него,както и той за мен. Запознахме се със семействата на другия. Всичко вървеше по вода,както се казва. Правихме година откакто ходихме. Аз завърших училище. На рождения ми ден той ми предложи да се омъжа за него. Приех, но останахме дълго време само сгодени. Роди се ти, бях на 18. Бях изплашена и то много. Все пак аз все още бях дете, как се очакваше да гледам моето. Родителите ми не бяха много доволни, но Хари, той беше щастлив. Ние бяхме щастливи с теб. Имахме леки спорове с него когато стана на 4 или 5 някъде, тогава аз ви напуснах. Беше ми дошло в повече всичко. Бях твърде уплашена. Незнаех как ще продължа напред. Затова заминах. Наколко пъти имахме вълшебни преживявания с Лиъм, които останаха тайна, нашата тайна, но всичко излезе наяве днес. София, тогава тя беше много наранена,понеже си тръгнах и от нейния жовот. Беше ми гузно, та аз я бях предала... както и да е. Тръгнах си от тях, от всички. Заминах за Германия. Създадох приятелства,семейство. Сега съм стабилна майка на две годишния ми син. Казва се Джейсън. "

Всичко ми се повтаряще отново и отново.

„-Дойдох тук, за да те взема при мен, ако искаш, за да ме упознаеш. Искам да наваксвам изгубеното време.- гледаше ме плахо, страхувайки се явно от моя отгор.

-Незнам. - отвърнах"

Иска да ме вземе.

Имам шанса да получа миг с биологичната ми майка, но ме страх. Страх ме от нещата,който ще станат.

„ Радвам се,че си намерила любовта. Момчето, наистина те харесва"

-Стеф. -продумах. -Какво да правя?

Осъзнавах,че си говоря сама, но не ме интересува. Не и в момента.

Искам просто всичко да свърши.

Гледна точка на Стефан

Стоях в стаята на Хари.

Зейн ми хвърляше погледи, от които ме побиваха тръпки.

Аз съм пътник.

- Зейн, излизай. -каза чичо, като влезна в стаята и седна на кревата.

Зейн стана и ми пожела късмет,като ме потупа по гърба.

Преглътнах тежко.

Чу се хлопването на вратата,което значеше,че в стаята сме само двамата.

-Така, искам да знам какво подяволите правеше с дъщеря ми? -говореше почти спокойно,като не откъсваше поглед от мен.

-Аз. -бях грубо прекъснат.

-Какво ти? Искам цялата истина. -каза и ми посочи кревата. Престъпих плахо към него.

-Така...с Дарси,ходихме. -промърморих.

-Кога,Пейн? Кога и колко време? - изсъска.

Стана ми горещо.

-Преди да завърша,не се задържахме много. Тогава още имах чувства към Барбара.

Когато споменах Барбара, той се напрегна или само така ми изглеждаше.

Та игнорирайки това продължих. - Разделихме се, понеже не исках да я наранявам допълнително. Все пак,каквото и да става тя си остава моята принцеса. Но сега разбрах,че чувствата ми към нея са различни.

Млъкнах. Хари ме гледаше. Не беше толкова напрегнат,колкото в началото.

- И какво чувстваш, Стеф? - попита и се загледа в мен.

-Разстапям се. Постоянно мисля за нея.

-Ясно. Сега заедно ли сте? - стана и ме погледна.

-Д-да.

Подяволите, стига съм заеквал.

-Неискам да я нараниш, Стеф. Познаваме се. Знам отношението ти към момичетата. Неискаm Дарси да е от тези за един ден, защото повярвай ми, стане ли това, няма да съм толкова добре настроен към нещата,както сега. Дори ще пропусна факта,че сме семейство. Никой няма да те спаси от мен..

Хари приключи речта си, от която само разбрах,че се забърквам в голяма каша,от която няма да излезна жив.