4 Months [ Harry Styles BG. Fanfic ]

Thirty • Six

П О Г Р Е Б Е Н И Е Т О.

+

11:32 часа.

+

Денят беше облачен. Нормален за Лондон. Имаше вятър.

+

Туко - що оставихме Емет в Лу. Днес за първи път Сара видя някой от приятелите ни. Лу толкова се зарадва да я види.

+

Сега пътувахме към гробищата. Сара беше облечена в черна дълга рокля, стигаща до глезените, черните и' високи обувки и черна шапка. Носеше малка черна чантичка през рамо. Разбира се и яке. Аз бях облечен с черна риза, черен панталон и черните ми боти. Аз също носех шапка.

+

Сара гледаше право напред. Играеше с пръстите си.

+

Хванах едната и' ръка и я стиснах леко.

+

— Ще мине преди да си осъзнала. - усмихнах и' се, но тя не откъсваше поглед от пътя. Наклоних глава и продължих да следя пътя.

+

Малко по - късно паркирах на импровизирания паркинг. Хванах отново ръката и' и този път ме погледна. Очите и' вече сълзяха. Сложих ръка на бузата и'.

+

— Искам да се опиташ да не плачеш. Баща ти не би искал това. Нали? - гледаше надолу и кимна. - Погледни ме. - вдигна главата си и веднага и' потекоха сълзи.

+

— О-обещай ми, че ще си до-до мен през цялото време. - хванах и другата и' ръка.

+

— Разбира се. Дори и да не ме бе помолила, пак бих го направил, миличка. Обичам те. - целунах я. Усетих соления вкус на сълзите и'.

+

— И аз те обичам. - изплака и слезе от колата. Въздъхнах и излязох. Вървеше бавно с наведена глава. Настигнах я и бавно хванах ръката и', като тя преплете пръстите ни.

+

Отидохме пред камъка му, където имаше 5 реда от двете страни. Имаше хора, които бях виждал и други, които си нямах и на идея кои са.

+

Щом майка и' я видя, веднага дотича и я прегърна. Двете започаха да плачат. Беше толкова тъжно.

+

Реших да ги оставя да си поговорят насаме. Видях, че свещеникът вече беше тук. Бабата на Сара също беше тук ( майката на баща и' ). Отидох и я прегърнах.

+

— Здравей, Хари. - едва говореше. Беше съкрушена. Разбирах болката и'. Аз също имах възможността да се доближа до чувството.

+

— Как си, Джени? - как можах да я попитам.

+

— Как да се чувствам, Хари... Ужасно... - прегърна ме по - силно и я чух как тихо плаче.

+

— Всичко ще бъде наред. Спокойно. - потърках гърба и' и после и' помогнах да седне. Настаних се до нея и хванах ръката и'.

+

Сара дойде до нас и веднага прегърна баба си. Минах на следващото място, за да може Сара да седне до нея. Трябваше да съм до нея.

+

Двете си казаха нещо и се целунаха по бузите. После Сара отиде и при другите.

+

След няколко минути свещеникът започна да говори. Сара беше извадила цялото пакетче с кърпички. Две вече бяха заминали. Държах ръката и' и тя беше тази, която стискаше моята.

+

Всички плачеха. Предполагам тези назад не, но всички около мен бяха съкрушени.

+

След още 15 минути говорене, свещеникът каза, че който иска може да каже нещо. Ела стана и застана пред всички.

+

— На първо място искам да благодаря на вички, които са тук днес, защото знам колко беше важен всеки един от вас за Ричард. - пое си дъх и с трепереща ръка избърса сълзите си. - Ричард беше моят свят. Той и дъщеря ми са най - важното нещо. И двамата ги обичам неописуемо много. Той беше добър приятел, - огледа хората на по - задните редове - съпруг, баща - погледна Сара - и дядо. - накрая погледна мен. Сара се облегна на мен. Ръката и' застана на бедрото ми. Отново трепереше. Инстинктивно ръката ми се уви около кръста и'. - Р-ричард беше най - доброжелателният човек, който познавах. П-познавам го от почти 20 години и нямам спомен някога да е к-казал нещо за някой. Обичаше с-семейството си повече от себе си. - вече плачеше с глас. Наведох глава от съжаление.

+

Наистина Ричард беше добър човек. Познават го от почти седем години. Винаги беше позитивен. Дори и когато беше болен. Обичаше Сара повече от живота си. Както и Емет разбира се. Никога не е искал да прекрати връзката ми с дъщеря му, въпреки че беше насно, че няма да съм с нея през цялото време. Щастието на Сара беше най - важното нещо за него.

+

— Обичам те, Рич.  - прошепна Ела, гледайки към небето и си седна обратно.

+

След нея излязоха и други хора, които казаха само няколко думи.

+

След това можеха хората да сложат цветя на гроба му. Ние със Сара също носехме. Изправих се и щях да оставя цветята, но Сара хвана ръката ми.

+

— Трябва да се махна от тук! Не мога да седя повече. Моля те, Хари.

+

~~~

+