Life's A Lot

2. 17: Приятно е да се прави сделка с теб Майкъл!

Две седмици по - късно

Както винаги алармата на телефона ми, ме извади от прекрасния свят на сънищата. Обърнах се и веднага на лицето ми се настани лека усмивка.

- Защо трябва да ставаме толкова рано?

- Защото сме на училище. - Легнах върху гърдите на Джаксън.

- Преди да се преместя ходех само веднъж в седмицата. Най често. Сега трябва да ходя на училище и за всичко си виновна ти!

- Аз? Защо?

- Защото искам да те виждам постоянно. - Усмивката ми стана още по - широка.

- Обичам те, Джаки!

- И аз те обичам, но не искам да ме наричаш така.

- Много искаш. - Уплезих му се. Той се завъртя и облиза лицето ми от брадичката до челото, минавайки през устните и носа. Направих погнусена физиономия. - Джаксън! Отвратителен си! - Изписках и станах от леглото.

Стоях подпряна на шкафчето си, когато Нейт дойде при мен.

- Ти си виновна! Как можа?

- Какво пак съм направила?

- Ти.... дори не мога да го кажа на глас. Отвратително е!

- Нейт, аз никога не правя отвратителни неща. - Казах спокойно и се усмихнах. Честно той направо изглеждаше ужасно. Косата му беше като гнездо на някоя птица, която... не може да прави гнезда. Дори хумора ми се изчерпа при тази ужасна гледка.

- Джесика това е сериозно! Не мога да си го изкарам от главата!

- Кой?

- Алекс! - Прошепна той. Аз бавно асимилирах казаното от него и се превих на две заливайки се от смях. - Да, много смешно! Чак забравих къде да се смея. - Каза той намусено. Усещах странните погледи върху нас, но не можех да спра. Това беше невероятно.

- И... как... раз...бр хахаххах а...а? - Попитах, но не знаех да ли е схванал. Задавих се, а той започна да ме тупа по гърба. Накрая се успокоих и се изправих триейки сълзите си.

- Вече възвърна ли поне малко количество от мозъчните си клетки? - Кимнах.

- Хайде!

- Какво?

- Кажи ми!

- Какво да ти кажа?

- Защо стана така, бе тъпак! - Тупнах го по челото, а той ме изгледа раздразнено.

- Не знам. Просто много ме дразни и наистина го мразя. Постоянно се заяждаме един с друг. Дори по често от преди. Хич не си приличаме и не знам защо не мофа да го изкарам от шибаните си мисли!